Христо Мутафчиев: черно на бяло

„Христо Мутафчиев: Черно на бяло“ не е биография, нито автобиография. В откровен разговор актьорът споделя своите размишления за смисъла на съществуването, за границата между живота и смъртта, която открива нова гледна точка към света и ролята на човека в него.

Това е съкровена изповед за сривовете и въздиганията, за социалния ангажимент, за семейството като сакрално място, за театъра и любимите роли, за таланта като изключителен шанс.

Но най-вече за живота като щедър дар и привилегия. Съдейки по ефекта, който книгата предизвиква, Теа е успяла в мисията си да изтръгне от Христо всичко, стаено дълбоко в мислите, болките, душата, страховете на един човек. С малко име, без никаква фамилия.

„Искам реално да разбера смисъла на живота, защо сме създадени, ние, човешкият род. Защото причината не е, за да продължаваме рода или за да населим Земята. Искам да разбера защо сме създадени, тогава може би ще си отговоря на въпроса и за смисъла на живота. Това ми е изключително интересно… Хората не знаят, че не трябва да живеят чак толкова бързо. Затова и ежедневието ни е такова. Изпускаме толкова много, когато бързаме. Случва се нещо – можеш да го уловиш или да го изтървеш. И чак когато забавиш, след като нещо те е треснало, започваш да улавяш моментите. И да разбираш смисъла на живота. Аз нямам време да стоя и да мисля за живота абстрактно. Аз го живея.“

 

Автор на книгата е Теа Денолюбова. „Исках да разбера до каква степен Христо Мутафчиев определя Христо. Какво се крие под всички железни брони, които му се налага да нахлузва. Изобщо жив ли е Христо?”, казва тя.

Книгата ни представя Мутафчиев такъв, какъвто е. Откровен. За себе си и нещата от живота, които е преживял и научил.

„Научих се да живея така, че да запомня, че съм живял. Знам, че съм живял по начин, който не ме кара да се страхувам, когато погледна назад. Имам само хубави спомени.“

Актьорът е до болка откровен в споделянето…

„Самият факт, че се учиш, означава, че още си млад. Дори на възрастта седемдесет, щом изпитваш желание да се научиш на нещо, да го разбереш най-малкото, това означава, че си млад, че се чувстваш млад. Възрастта няма никакво значение. Единственото нещо, на което се надявам, като стана на седемдесет, е да не съм с памперс. Просто няма да го понеса.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *