Антония Йорданова: Цветовете ме зареждат!

Антония Йорданова e прекрасна млада дама, която помага на жените да изглеждат добре. Усмихната, чаровна, пъстра и слънчева. Тони има зад гърба си години работа в различни медии – от печатни до електронни. Притежава опит на мърчандайзър и е създател на модната марка Knapp.

Попитахме я какви са тенденциите за пролетта и лятото и как цветовете могат да внесат повече положителни емоции в днешното ни малко мрачно ежедневие…

Здравей, Антония. Какви са тенденциите за тази пролет?

– Противоположни, което е и хубавото. И друг път съм казвала, че не съм много почитател на тенденциите, но се радвам, когато ме подсещат за неща, които съм позабравила. Актуална в момента е пастелната гама. Все повече хора се обличат в черно и бяло, комбинация която е символ на непреходна елегантност. При материите, това, което много ми харесва, е прозрачността. Нещо, което носи много красота в една дреха. За съжаление често се допускат грешки…

Кои тенденции можем да пренесем в ежедневието? Май напоследък сме по-смели?

– Не мисля, че сме станали по-смели. Покрай пандемията хората сякаш дори станаха доста „базови“. И неслучайно големите марки започнаха да пускат на пазара анцузи – с характерните за тях акценти. И мисля, че още дълго време ще бъдем свидетели на такова опростяване на модата. Имаше една тенденция на върха да стоят тези, които са достатъчно гъвкави. А тези, които искат да правят красива мода, малко изпадат от нещата… Но пак  е въпрос на предпочитания, на отношение към модата. Има и една друга тенденция – от моделите до дрехите всичко да погрознява. Аз обичам жените, които не губят желание да изглеждат добре, независимо дали са хоум офис или не. Жените, които си доставят радост с лек грим и хубава визия.

Спомням си твоите снимки от Африка, в които се влюбих. Бяха невероятно емоционални и живи, и като цветове. Наскоро написа, че докато модата не отмине, ти ще забравиш за Занзибар. Защо?

– Бях в Занзибар преди 7 години. Тогава той беше място, за което много малко хора бяха чували. Преживяване беше самото пътуване – с полет до Истанбул, после до столицата на Танзания и накрая с вътрешен полет да летиш още половин час с един самолет, който е на повече години от теб самия… Сега вече има директни полети. Мястото се комерсиализира. Не обичам места, където хората отиват, за да се покажат. Отивам някъде, където да избягам от хората, които мога да срещна тук. Сега Занзибар е като Слънчака, което за мен е отблъскващо. Въпреки че там направих познанства, които ми позволяват да пребивавам за неограничено време при много добри условия. Местните ми казваха арабската принцеса, чувствам се като у дома си…

Какво беше нещото, което те спечели, когато отиде за първи път?

– Африка е континент, който бих искала да обиколя и да опозная по-добре, когато това стане възможно. А за Занзибар – когато попаднах за първи път, видях изгрева… Трябва да имаш отношение към природата там, към хората. Не разбирам тези, които отиват и си вземат стая в петзвезден хотел, вместо да си наемат къщичка на плажа.

Но хората сме различни и това ни е хубавото. Имаме различна представа за щастие.

Вкарваш доста от цветовете на Африка в ежедневието си. Мислиш ли, че цветовете могат да направят ежедневието ни по-усмихнато?

– Могат. Но има хора, които и преди пандемията не можеха да вкарат цветове в живота си. Не зависи от ситуацията. Аз винаги съм обичала цветовете и се чувствам силна да ги използвам. Но имам приятели,  страхотни дами, които не могат да сложат цвят. Те се усещат добре в черно, сиво, бежово. Нищо не трябва да бъде насила. Мен цветовете ме зареждат. Много хора са ме спирали на улицата, за да ми кажат, че съм внесла цвят в деня им.

Смятам, че трябва да намираме начини да внесем положителни емоции в ежедневието си, но дали ще бъде чрез цветове или нещо друго, е въпрос на нагласа, характер, предпочитания…

Какъв е твоят начин да се справяш с трудните ситуации?

– Аз съм много чувствителен човек. Много често изпадам в някакви размисли и страсти, които завършват с няколкочасов рев. Но може би това е моят начин да да изчиствам това, което ме трови.

Не съм човек, който ще си замълчи, или ще остави негативната емоция да го тормози.

Заобиколила съм се с хора, с които сме на една вълна. Имам работа, която обичам и която ме зарежда. Обичам да си пускам хубава музика.

Текст: Веселина Петрова
Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *