Димитър Павлов: Вярвам в доброто, колкото и да е клиширано!

Димитър Павлов е роден на 30 декември 1977 г. в София. Завършил е НАТФИЗ, специалност „Публична реч“. Работил е в бензиностанция, бил е сервитьор, барман, сладоледаджия, дори пицар! Първия досег с телевизията е, когато започва да чете късните новини по „Евроком“. След това е водещ на „10-те най“, „Форт Боаяр“, „Това го знае всяко хлапе“, Dancing Stars, „Таблоид“, „Мармалад“q „Комисията Павлов”. А сега и на „ Събота вечер с Митко Павлов” по БНТ.

Здравейте, г-н Павлов. Как сте в събота вечер?

Повече от добре, благодаря.

Подобно шоу и то по националната телевизия е предизвикателство. Лесно ли се съгласи да застанеш пред камерите?

– Предизвикателството е взаимно. В общи линии не съм се замислял много дълго, след като предложението бе на масата. Аз винаги съм искал да правя точно такъв формат предаване и за мен е огромно удовлетворение, че ми се дава този шанс.

Притеснява ли те конкуренцията?

– Ние реално нямаме директна конуренция, защото сме седмичен формат. В самия часови пояс на излъчване се борим с Би Ти Ви и Нова тв, и техните форматни предавания, но това е нещо съвсем нормално и се случва непрекъснато. Конкуренцията никога не може да те притеснява, тя дава стимул да си свършиш по-добре работата.

Защо мислиш, че зрителят трябва да отдели своята събота вечер, за да бъде в твоята ефирна компания?

– Не бих досаждал на зрителя със съждения и размисли. (усмихва се) Той знае защо би избрал БНТ в Събота вечер. И му благодаря, че го прави и ни се доверява.

Когато Васил Найденов ти беше на гости, каза ли му предварително, че по сценарий трябва да си обуе кецове?

– Не, разбира се. Абсолютно всички предизвикателства към гостите са изненада. И не разкриваме нищо никому, за да има ефект.

Би ли се притеснил, ако някой от гостите ти откаже да направи нещо по сценария?

– Не. Съвсем нормално е, въпреки че вероятно ще попречи на първоначалния ни план, но в крайна сметка сме хора и всеки има някакви притеснения. Но нашите предизвикателства и изненади към гостите са много добре обмислени за конкретния човек и до момента никой не е отказвал нищо.

Имаш уникално чувство за хумор, което постоянно проявяваш и в социалните мрежи. Помага ли ти то в трудни ситуации?

– Не зная. Помага дотолкова, че не се взимам на сериозно, което би било пагубно :)) Според мен, не толкова чувството за хумор, колкото иронията и самоиронията помагат най-много. Те са оръжие.

Как би определил ситуацията в България в момента – като жанр?

– Трагикомедия.

Кое те дразни най-много?

– Масовото мрънкане и дрънкане в социалните мрежи, а реално никой нищо не прави, за да промени ситуацията и конкретен казус, за който си мрънка. С мрънкане не става, но уви явно трябва да мине още доста време, за да се усети някой.

А кое според теб спешно трябва да бъде променено?

– Отношението на хората към самите тях. Ние не уважаваме себе си, камо ли другия.

Би ли се изкушил да седнеш в министерско кресло?

– За момента не.

Имаш ясно изразена социална позиция. Притесняваш ли се от мнението на хората, които те следват във фейсбук, например?

– Защо трябва да се притеснявам? Щом ме следват, значи мислят като мен, което е важното. А това, че всеки има различно мнение е съвсем нормално. Хора сме и сме различни.

Четейки коментарите, предполагам, че имаш доста напористи фенки. Случвало ли се е да получиш неприлично предложение?

– Не. Не си спомням поне.

Отворих блога ти. И там има едно посвещение на жената, която обичаш. Романтично е… Нещо променило ли се е от 2010-а насам?

– Да, разбира се. Много неща. По-дебел съм с 10 килограма, не пиша вече в този блог, защото ми е досадно и така нататък (усмихва се). Имам прекрасно дете на почти 5 години и това е най-голямата и хубава промяна.

Тя как се справя с чувството ти за хумор?

– Трябва да попитате нея, аз не виждам да има проблеми.

А с ангажираността ти?

– Аз много ревниво си пазя личното време и имам такова.

Раждането на Никола промени ли любовта ви?

– Със сигурност я вдигна на друго ниво. Но чак да я променя, не смятам.

Кой е доброто ченге у дома?

– Не се делим на добро или лошо ченге. В общи линии всеки е на настроения, както е и нормално. Невинаги ми е забавно или ми се правят щуротии и обратното. Хора сме.

Никола гледа ли те, когато си на екран, как те приема?

– Ако аз гледам нещо, в което участвам – да, гледа. И все още му е адски странно как така съм в телевизора и в хола едновременно.

Водил ли си го в телевизията?

– Не. Спестявам му масовките засега 🙂

Има ли нещо, което правите само двамата, по мъжки?

– Не. Вероятно след време, той все още е малък, за да има подобно разделение на типично „момчешки“ неща. Каквото прави с майка си, това прави и с мен, с тази разлика, че с нея готви и помага, с мен не. Аз готвя по-рядко и обикновено не обичам някой да ми виси на главата и да ми се меси.

Коя е последната книга, която прочете?

– Нещо на Бакман, но аз му изчетох почти всичко и вече бъркам кое е първо, кое последно :))) Но нещо от него със сигурност.

А последното парче, което си си пял – в колата, например?

– „Гладен“ на Ицо Хазарта

Онова, в което вярваш и би искал да го предадеш на тези след теб…

– Вярвам, че човек може да разчита само на себе си. В този ред на мисли, вярвам в себе си. Защото знам, че мога да се разочаровам :)))) Шегувам се, вярвам в доброто, колкото и да е клиширано.

Животът е… (с няколко думи)…

– Странна работа.

Снимки: БНТ и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *