Ники Илиев: Човек не трябва да се стреми да живее щастлив, а смислен живот

Ники Илиев е един от успешните млади български режисьори. Има зад гърба си четири филма. Казва, че петият вече е в главата му. Срещнахме се, за да си поговорим за кино, за „Завръщане“ и за принципа на щастливото съществуване.

 

„Завръщане“ е четвъртият ти филм. Има ли нещо, което го отличава от останалите. Не само като история, разбира се.

Първо, той носи моя стил на правене на филми. Има общо. Но като изразни средства, като начин на заснемане се надявам да е по-различен, да е поне едно ниво над другите. Надявам се да има развитие, да вървим напред. И се надявам драматичните моменти да са по-дълбоки. В него има и повече герои, което е по-сложно за реализация.

Мисля, че е по-богато направен филм. Има по-малко ограничения, а аз – повече свобода като режисьор.

Това, което много ми хареса, бяха актьорските взаимоотношения вътре.

Като каза актьори – как ги избрахте?

Започнахме с мен и Башар. Решихме, че трябва да играем. Първо, за да спестим два актьорски хонорара, и второ, за да можем да изнесем продуктовото позициониране и да можем да представяме филма и с лицата си.

Другите роли, които бяха измислени предварително, бяха на Орлин Павлов, защото неговият герой така или иначе е певец, и на Сашо Кадиев, защото неговият персонаж беше толкова специфичен, че трудно можехме да си представим друг.

За останалите роли започнахме да мислим. Поканихме Диляна и след това правихме кастинг – за Евелин и Бойко. Не можахме да намерим по-подходящи… И взехме решение да ги поканим.

Какво е усещането ти за Сашо Кадиев. Коментарите след филма бяха, че е изненадал много положително зрителите с играта си?

Мен лично не ме е изненадал. Това, че е смешен пред камера, всички го знаят. Но във филма той не е само смешен. Гледал съм го в много представления и знам, че има страхотен талант, който той за щастие през годините развива все повече. Бях първият, който го покани в „Нокаут“. Един страхотен талант.

Как се справи Диляна?

Много добре. Според мен, това е най-доброто от нея, поне, което аз съм гледал. Тя имаше доста въпроси, доста репетирахме, дълбахме, откъм образа. Влезе естествено. Това, че е красива жена, го знаем. Но тя даде много повече на ролята.

Как избрахте историята? Защо точно романтична комедия? Защо се насочихте към ценностите?

Не е само романтична комедия… Идеята беше на Башар Рахал – че е кофти да се разрушават стари български къщи, за традицията… Но аз исках да го разкажем по забавен начин, да бъде емоционално.

Обичам да правя филми, които покриват повечето човешки емоции.

За да може филмът да е богат. На мен винаги ми е била интересна и темата за приятелите, връщащи се от чужбина. Как човек търси щастието навън, а след това се връща назад към себе си. И така обединихме двете идеи. И започнах сценария. Една обща идея – за къщата, и по една история – за всеки герой…

Каква емоция ти остана след края на снимките?

Удовлетворението, че нещата са се получили почти така, както съм си го представял. Бях изненадан, че хората, които сме ангажирали като актьори и екип, са му се отдали и са помогнали да го реализираме. Но имах страшно много работа. Тя продължава и до днес. Емоцията. Имахме много кратки срокове за всичко.

Защо включихте Стефан Данаилов?

Трябваше ни един актьор, един човек, който да обедини сентенцията, посланието на филма, което той носи. За да може да преобърне възприятията на героите. Главно на героя на Башар. Да се появи за кратко, но ефектът да е много силен. За мен той е най-легендарният български актьор. Отидохме и го поканихме. не знам какво щяхме да правим, ако беше отказал… Но той прие.

Спомена, че вече имаш идея за следващ филм. Не е ли твърде рано?

Не. Забелязах, че човек е по-успешен, когато има цели за всеки ден, а не да чака да се наслади на резултата от добре свършената работа. Когато правя филми, правя това, което ми доставя удоволствие. Харесвам всяка една част от процеса.

Това ли е нещото, което те прави щастлив?

Това е нещото, което дава смисъл на живота ми.

Човек не трябва да се стреми да живее щастлив, а смислен живот.

И когато го намериш, когато правиш неща, в които намираш смисъл, идва и щастието.

Имаш ли си рецепта за щастлив ден?

Да поддържам постоянството си. Когато се опитвам да бъда по-добър от вчера.

 

Благодарим на Ники за приятното интервю, взето на един дъх. „Откраднахме“ от времето му още няколко минутки за още няколко въпроса – какво обича да хапва, спазва ли режим… Какво ни отговори той? Ще прочетете тук…

 

Интервюто взе: Веселина Петрова; снимки: личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *