Нора Караиванова: С моя партньор имаме доста емоционална връзка

Срещам се с Нора в едно закътано заведение в квартала. Тя е с Виктор, който се усмихва в количката, но докато си говорим, заспива сладко. Питам я как се справя с майчинството, коя е новата й песен и пред какви предизвикателства е изправена?

 

Кажи сега с какво се занимаваш?

– Ами с това малко човече основно, но си и работя. Наскоро издадох нов сингъл, направих и видеоклип. Ходя по участия, по събития. Не смятам, че да бъдеш майка трябва да стопира професионалните ти ангажименти. Никога не съм била от тези жени, чиято цел номер едно в живота е да станат майки и да работят майки до края на живота си.

Значи си работеща майка…

– При мен бременността не беше планирана, случи се изненадващо. Но пък е нещо много хубаво. На моменти обаче все още не мога да усетя майчинството. Може би като започне да говори и ми каже „мамо“, ще се почувствам странно… Шегувам се!

Как започва един твой ден?

– Преди той ме оставяше да си поспя до по-късно. Но от известно време започна да се събужда доста по-рано, което не ми харесва много. Аз работя основно вечер, обичам да си поспивам. Освен това имаме и куче – бийгълът Тото. Той ми беше нещо като подготовка преди Виктор.  И кучето започва да ме буди за разходка… Затова сега, докато е хубаво времето, излизаме заедно навън.

Как се разбират двамата?

– Тото много ревнуваше от Виктор. Той е Овен. Дори изпадна в депресия, не искаше да яде… Но сега вече започна да свиква и дори да се умилква около детето.
Имам племенник, детето на сестра ми, който е на 4 години. През лятото се събрахме всички в Горна Оряховица. Самуил погледна Виктор, каза му „Здравей, бебе“, а после започнаха игрите с Тото. И аз си помислих, че ще е супер Виктор като порасне да си играят заедно.

О, да, аз мисля, че е страхотно детето да расте с домашен любимец…

– Моите родители не са много съгласни с това. Но аз използвам като аргумент думите на нашия педиатър. Когато дойде у дома тя каза, че присъствието на Тото е плюс, защото така детето изгражда по-силна имунна система.

Пееш ли му?

– Много рядко. Когато трябва да разучавам нещо ново, например. Но по принцип у дома слушаме доста музика и ми прави впечатление, че се заслушва.

Ще бъде музикален значи!

– Явно.

Докато беше бременна пееше ли му?

– О, аз работех, докато дойде време за раждането. Той си беше с мен на сцената (смее се). Имах едно много интересно участие. Пях пред лекари, които бяха на семинар – гинеколози, уролози… Облякла съм си възможно най-широките дрехи. Започвам да пея, скачам си, забавлявам си се. И след края на първата част от програмата, един от организаторите ми каза, че са го помолили да не скачам толкова, за да не се наложи да работят 😊 Лекарите са една от публиките, които се забавляват от сърце, което може би е свързано с напрежението в ежедневието им. Имат и страхотно чувство за хумор.

Когато си на участие на кого го оставяш?

– Има жена, която ми помага. Ако тя не може, ползвам помощ то приятели. А ако участието ми е на път край Горна Оряховица, го оставям при нашите…

Кое е най-голямото предизвикателство за теб след раждането на Виктор?

Не знам, може би сега не дадох цялата си енергия на новата песен, защото той отнема част от времето ми. Медийните ми изяви са доста ограничени. И това планиране на времето – кой ще гледа Виктор, докато съм на участие, кой ще изведе кучето, ако ме няма, може би това е най-голямото ми предизвикателство. Но пък то ме учи да съм по-организирана и точна. Не следвам някакъв твърд график, следвам неговите сигнали.

Той спокойно дете ли е?

– Да, една приятелка веднъж ми каза, че имам дете еднорог. Попитах я защо, а тя ми обясни, че тя не може да излезе с нейното да пие нещо с приятели – ще реве постоянно. А Виктор си заспива. Друга приятелка пък ми каза много странна теория – че в семействата, където всичко е наред, тече по мед и масло, децата, които се раждат, са буйни, сякаш, за да събудят родителите си от летаргичния сън. Докато ние с моя партньор имаме доста емоционална връзка, затова и Виктор е може би по-спокоен.

Приемаш нещата с чувство за хумор?

Човек не трябва да се вживява в нещата. Да не се задълбочава. Карам го малко по-лежерно.

Кажи сега за новата песен?

Тя е много специална. Подготвям я от една година. Казва се „Като океан“. Целият проект мина под знаменателя на моята бременност. Докато бях бременна, записвах аудиото. Видеото го снимах, когато вече бях в осмия месец. Искаше ми се да съхраня този момент. И един ден Виктор като порасне, да му покажа песента и да му кажа – ето бил си тук, в коремчето ми… Текстът е мой, музиката и аранжименът са на Бисер Иванов. Исках да направя нещо различно. Хората ме познават като силова певица, затова исках да бъда по-лирична. Песента не е балада, просто е по-мидъл. Вложих доста емоция. И хората явно го усещат, защото ме поздравяват. Видеото е на един приятел – Георги Муков, с който отдавна искаме да направим нещо заедно. Снимахме в къщата на един приятел, който застана зад проекта и финансово – Иван Сариев. Той има козметична марка с екстракт от слуз  и хайвер от охлюви. Пробвах доста от продуктите и съм очарована.

Как се поддържаш?

Много мразя да вися във фризьорските салони и в салоните за красота. Но се старая да имам добър външен вид, защото все пак се качвам на сцената. Често ме питат защо в ежедневието си не нося рокля и поли. Ами не ми е удобно. По отношение на красотата, не съм залитнала още в тази посока, но знам, че трябва да започна…

Какво искаш в професионален план?

Иска ми се да не спирам. Снимахме през лятото един различен видеоклип – със сюжет, без пеене. Темата е приятелството. Аз и едно мече обикаляме Горна Оряховица. Основно снимахме в читалището на Горна Оряховица, където е започнал професионалният ми път. После снимахме една стара жигула, чието намиране беше твърде трудно. Виктор също участва. Ще я пусна вероятно догодина. Нямам търпение! Прави ми се и музика. Но ми се иска да сменя малко творческия екип, с който работя. Искам да експериментирам.

Имаш ли си рецепта за усмихнат ден?

Да си призная, е аз имах следродилна депресия. И точно в момента, в който се бях забила най-много в емоциите си, той започна да се усмихва, да се смее с глас. Точно този звук е в състояние да ме накара да се усмихна, независимо колко съм уморена или ми е кофти.

 

Интервюто взе: Веселина Петрова
снимки: Йордан Кисьов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *