Васко Мавриков: Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва

Васко Мавриков е роден на 6 август 1976 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, след което се изявява като сценарист на „Сладко отмъщение”, водещ на „Фатално привличане”, както и репортер в предаването „Господари на ефира”, където води рубриката „Приятно ми е, Мавриков!”. Изявява се и като ко-водещ и комик във „Вечерното шоу на Азис”, както и в „Денят е прекрасен” по bTV. След това води „Баркод“ по ТВ7. А сега има свое шоу по „Евроком“, основал е и творческа школа за деца. Носител е на Първа награда, присъдена от Омбудсмана на Републиката Гиньо Ганев – „Защитник правата на хората“.
Срещаме ви с един много позитивен човек, с когото си говорим за времето, в което живеем, за любовта, семейството и смелостта да споделяш ежедневието и дома си с четири жени!

Здравей, Васко, как се чувстваш в това коронно и малко странно лято?

За астролозите е повече от ясно, че зад напрегнатия аспект на Уран през август, се наелектризират на подсъзнателно ниво мисли от рода на: „Кое е онова което има нужда от незабавна промяна?“ За младите – образовани и свободомислещи граждани, също движещата е мисловна дейност, инстинктът за промяна. Светът се бунтува. Това е една дългоочаквана промяна, така че за мен този период е празник.

Защото началото на промяната е факт и оттук насетне започва нова ера за всички нас; настъпва времето, в което този дисбаланс в политически, социално-икономически, духовен аспект приключва и настъпва тържество на единството.

Разкажи малко повече за това, с което се занимаваш? Как върви предаването?

– Денят ми е изпълнен с изучаването на нови творчески светове, поради мисията която съм подел. Основах „Творческа школа – Мавриков“ към НЧ „Възраждане 1928г – София“ , работя с деца на възраст от 9 г. до 13 г.

С децата от школата – „Сън в лятна нощ“

Всяка събота в продължение на три часа слушаме класическа музика, анализираме Шекспировите произведения, правим упражнения по актьорско майсторство по моя изградена методика, базирана върху трудовете на Лий Страсбърг , Михаил Чехов, Карл Юнг и Дейл Карнеги. Целта на школата е да изгради в децата творческо мислене и воля. Да не се страхуват, че могат да пристъпят прага на познатото, на утвърдената норма привнесена от стандартите на образователната ни система. Да повярват, че могат да мислят много повече за възрастта си.

Относно предаването ми „Шоуто на Мавриков“, бих допълнил, че от една чернова, когато писах концепцията, за да я представя на собствениците в „Евроком“, този проект се превърна в пътепис.

За мен е невероятно пътуването в света на музиката. Имам прекрасен екип, това са момичетата от трио „Елеганс“, които със своя опит и познанства в музикалните среди, успяха да ме срещнат с мои идоли от малкия екран и концертните зали. Такава е например срещата с любимата ми Кристина Димитрова. Даже ме поканиха да участвам във видеото към тяхната съвместна песен „Морска мечта“. Е, как да не бъда щастлив.

Триото ме предизвиква във всяко предаване в изключително колоритната им рубрика „Отмъщението на бенда“ – с традициите на българския фолклор, спорт, срещата ми с палитра от класически инструменти, и други дейности свързани с развитието на музиката. Щастлив съм, че ги срещнах, защото освен професионални качества, те притежават и доброта, а тя в последните години е кът. Момичетата от балет Ldance, придават завършеност на телевизионния формат, хореографията която поставя Джулия Ромеова внася живот на екранизацията и шоуто става по-цветно.

Трио „Елеганс“


Лесно ли се намират събеседници, които да бъдат откровени в ефир?

Много често получавам коментар от гостите, че са се почувствали в свои води, имат усещането за една по-различна телевизионна среда, някак им било свойски, освободени от преднамереността, която изпитват в други техни телевизионни участия. Това го тълкувам вследствие на откритостта която проявяват по време на разговорите ни, защото за мен е важно да бъдеш искрен и да се води диалог с уважение към госта. В крайна сметка, аз съм им длъжник, тъй като те с присъствието си в шоуто показват необходимото внимание към мен, и следователно жеста от моя страна се връща. Редовно се случва събеседниците ми да проявят желание да споделят чувства и размисли върху събития, които досега не са разкривали в публичността, за което мога само да ги поздравя за тази откритост и интимност. Бъди честен с участниците в предаването и ще получиш откровеността им.

С Кристина Димитрова в студиото


Ти си доста активен в социалните мрежи – смяташ ли, че е важно за хората днес да имат позиция за случващото се?

 – Активността в социалните мрежи калява гражданската позиция. Все повече се нуждаем от будно общество.

Когато следвах магистратура в СУ „Климент Охридски“ – „Европейска интеграция и дипломация“, професор Ингрид Шикова сподели, че раждането на гражданско общество е бавен процес при държави с млада демокрация, както е у нас. Само си представете кога са сключени Вестфалските мирни договори , през 1648 г. което слага край на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Започва да се формира гражданството в централна Европа, докато ние все още сме били подвластни на Отоманското управление. Да, събитията се придвижват бавно, но правилният път е именно нашата интеграция като граждани на Европейския съюз, където има свобода на словото.

За съжаление все още държавната пропаганда формира илюзорна картина за просперитета на страната ни. Но съм сигурен, че образованите и мислещи граждани, ще спрат творческите им изяви, за да излезем от неудачното си реноме на най-корумпираната страна в ЕС.


Играеш ли в живота? Случва ли се да прибегнеш до актьорски похвати, за да се справиш с трудна ситуация?

Когато се надхитряш с живота рано или късно сам падаш в собствения си капан, затова винаги съм открит. Да, доста загуби имам в това отношение, но пък следвам философията на Имануел Кант, Ървин Ялом, Фридрих Ницше, Аристотел и още много мои задочни учители. Ще си позволя да цитирам някои от изброените автори…

„Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.“ ( И.Кант),

„За да разчита човек напълно на другите, първо трябва да може да разчита напълно на себе си.“(Ъ.Ялом),

„Някои хора не искат да чуят истината за себе си, защото не желаят техните илюзии да бъдат унищожени.“(Ф.Ницше)

„Образованието е най-добрата осигуровка за старините.“ (Аристотел).

В трудни ситуации се е случвало да изпадна в дълбоко отчаяние, но когато прочета някой от техните трудове, мисълта ми започва да работи на пълни обороти. И с бавни темпове намирам решение на кризата, която ме е споходила.

Всяка загуба е вътре в нас, как я възприемаме, можем ли да продължим живота си в хармония с обкръжаващата ни среда.Губил съм материални придобивки, губил съм житейски битки, но винаги търсех упование в науката, за да си обясня това неравновесие. Накрая стигнах до извода, че в живота ще свидетелстваме на по-малко лични победи, за сметка на загубите. Въпросът е как щетите от паденията ни да не надделеят върху малкото спечелени битки, победи, които се явяват етапите на личностното ни развитие.

Ако трябва да сравниш ситуацията в момента с представление как би се казвало то?

Да предположим, че определим „ситуацията в момента“ в политически контекст, което предполагам е заложено във въпроса, ще я кръста „Криворазбрана цивилизация“. Ставаме свидетели на така наречените социум групи, произведени от провинциалната култура, онези, които по линия на етървата или лелинчо  заемат важни държавни постове, които със своята тесногръда представа за живота, съмнително качество на придобито образование, въздействат на обществените нагласи спрямо делата си. И тук ще си позволя да цитирам д-р Никола Кръстников, психиатър (1880г.-1936г.): „Демагогията, страхът, самолюбието, кариеризмът и тщеславието станаха главни прояви и средства в нашия политически и държавен живот.

И не е чудно, че поради слабото социално съзнание на народ и интелигенция в българския обществен живот, начело на управлението изпъкваха хора, не само недоразвити, но нерядко и душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания“. Това разсъждение на автора, писано преди 100 г., показва колко нравствено, морално и културно отдалечени сме все още от европейското представителство.


Имаш три прекрасни дъщери. На какво ги учиш?

 – На ценности. Списъкът е дълъг, но именно тези ценности утвърждават основите в изграждането на личността, като например: Автентичност; Благодарност; Воля; Дисциплина; Зрялост; Лоялност; Любов; Мъдрост; Признателност; Рационалност; Самоуважение; Сензитивност; Свобода; Уважение; Честност.

С любимите си жени


Те интересуват ли се от събитията у нас?

 – За мен е по-важно да концентрират вниманието си в своето образование. Това нездравословно облъчване от екрана ги лишава от формирането на собствено мнение. Детската възраст не трябва да се обременява с лицемерието на възрастните. Сега им е времето за изграждане именно тези ценности в себе си, които изброих в предишния въпрос. Да четат много, да се докоснат до класическата литература.

Искам един ден, те да се чувстват господари на своята съдба, да се възприемат като граждани на света, техният дом да бъде винаги в сърцата им. Да бъдат толерантни към богатството на човешкия род, да попиват от чуждите култури и традиции. Да слушат сърцето си, защото то ще бъде техния дом в което и кътче на света да се намират един ден. Да не носят на плещите си демагогията на поредния диктатор, който ще им обяснява от трибуната на народовластието, че само той мисли за тях.

Искам да ги науча да разбират събитията, които тепърва ще се случват, да знаят, че техните познания и умения в областта в която ще инвестират време и личен живот, ще спомогне за развитието на науката. Изборът си е техен, как и по какъв начин ще го направят. Биологичният ни живот е твърде кратък, за да го пропиляваме в развяване на архаични манифести, за свобода и равенство. Факт, оставили са своя силен отпечатък в миналото, но са се доказали в наши дни като неуспешен модел, поради простата причина, че капиталистическата система отхвърля тяхното съществуване. Нека децата ни градят бъдещето по начин, който няма да формулира лозунги за неравенство в обществото. И все пак, как ще изглежда то, зависи единствено от техните постъпки.


Как се справяш като единствен мъж в семейството – имало ли е моменти, в които ти се е искало да се скриеш някъде за известно време?

 – Половото разделение е важен акцент в социалната среда, така че отчитам факта по-скоро като възможност да демонстрирам чар и обаяние. Привилегията да съжителствам в омега среда ми носи вдъхновение, така осъществявам с лекота своите избори в дадено начинание. Споделям известно време само с алфа същността си в спорта. Намирам пристан на спокойствието в школата на Шихан Тони Петров към „Централен Полицейски Карате и Джу Джицу клуб“,  след всяка тренировка излизам като нов човек, пречистен, спокоен, одухотворен.

Централен Полицейски Карате и Джу Джицу клуб

Половинката ти също е творческа натура – има ли между вас конкуренция?

 – По отношение на семейните задачи, те са ясно разпределени, всичко се обсъжда и след това се взима най-подходящото решение за развитието на децата, за битовите нужди, за всичко което обременява семейния ни живот. Иначе относно творческите задачи, всеки самостоятелно определя и изпълнява. Разбира се, винаги, когато има допитване от едната или другата страна, си помагаме със съвет. Но спецификата на дейностите, с които се занимава всеки един от нас, не изискват колективна работа. Съревнованието е за състезатели, ние просто се наслаждаваме на творческите процеси, които следваме. Ако има конкуриращ елемент, то е в даването на любов на децата ни.

Васко и Валя


Допитваш ли се за мнението ѝ?

 – Ще отговоря със цитат на Оскар Уайлд: „Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.“


Кое е нещото, което можете да те накара да се усмихнеш, независимо от ситуацията?

 – Има много истина в думите на Чудомир… „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“ Трябва да се надсмиваме на несгодите, да иронизираме глупака и наглеца, да отворим душата си чрез сатирата, смехът е индикация за произведения ендорфин (хормон на щастието), който действа на нашето вродено чувство за самосъхранение, спомага да живеем добре и продължително.


А кое е нещото, което може да те изкара от равновесие?

 – Още като работех като репортер в „Господари на ефира“, преди дванадесет години, водещо при мен е чувството за справедливост. Ненавиждам шикалкавенето, проявата на синдрома „Хитър Петър“. За много непознати, проявяващи характер на измамник и тарикат, трябва да е ясно, че ги виждам като рентгенова снимка и когато започнат да ми обясняват от синия екран, как се грижат за моето благоденствие и в същото време тънат в охолство и разкош, а уж са на държавна заплата – ми става болно, че правораздавателната и правосъдна система са парализирани от тях. В мен се надига Робин Худ, и знам, че чрез стрелите на словото ми рано или късно ще сложа край на това уродливо властолюбие. Това е моето оръжие. И ако всеки един от нас се изправи срещу олигархията със своята правда за честност и личностна свобода, ще се ускорят процесите към онази демокрация, за която бленуваме, положена от прадедите ни в първия ден на „Независимостта на България“.

 

Какво послание би отправил към бъдещите си внуци – сега е много модерно…

 –  Решението е извън утъпканите пътища!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *