Васил Михайлов: Аз държа преди всичко на характера на жената

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.

Работил е като шлосер-матричар, в Хасковския драматичен театър, където е бил директор, във Военния театър и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.

Тази година на 19 април Васил Михайлов ще излезе на сцената на клуб „Максим“, за да изиграе Абел Знорко в „Енигматични вариации“ – култовата пиеса на Ерик-Еманюел Шмит. 

„Вярвам само в Тангра – бога на слънцето при прабългарите“, казва Михайлов.

„Живеехме на пет минути от центъра. Майка ми е от Нова Загора, а баща ми – от Одринско. На 24 май крадяхме цветя от гробищата, за да украсяваме паметника на братята Кирил и Методий. Учителите ни гордо маршируваха. Под строй ни водеха на театър и на опера. Едно време исках да ставам оперен певец.“

 

„Казал съм го и пак ще го кажа: в живота мъжът има две жени – съпругата и … всички останали!”

„Аз държа преди всичко на характера на жената – на тази, с която живея, и другата – с която съм на сцената, даже и с оная, която ще заприказвам на улицата! Дали ще ме погледне с две хубави очи в трамвая? Може да изглежда невероятно, но ако няма излъчване на нечистоплътност, на невзискателност към външността си, за мен това не е жена”.

„Не общувам с жена, без да седна на маса.“

„Ние овните сме горди натури, не сме склонни по тичане по никоя, даже да е най-интересната. Дори не обичаме да ни свалят, да ни сравняват с друг. Ако ни обърнат гръб, обръщаме се и ние и си казваме – тя не ме заслужава!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *