10 години без актьора Петър Попйорданов – Чочо
Петър Попйорданов (1964-2013), наричан от всички Чочо, напуска този свят сутринта на 5 май 2013 г. в “Пирогов“.
Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър “Бояна” и генерален директор на БНТ, и лекарката Катя Попйорданова.
През 1989 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър.
Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Освен в театрални постановки, Чочо участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992). Гледали сме го и в „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Носител е на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“. През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.
Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, след черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Погребан е близо до майка си в Боянските гробища.
През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство.
След кончината на Попйорданов през май 2013 г. Иван Ласкин, който също не е вече сред нас, написа:
“Пиша, защото имам нужда да споделя на всички колко много те обичам! Сещам се, когато си сцепи главата на снимките на “Дунав мост”, как ти промих раната с газирана вода и после всички момчета ти се подигравахме, че си като отворено шампанско… Да, ще се старая да съм като теб. Въпреки че моето сърце е обикновено, човешко, твоето е голямо колкото НДК и е ангелско! Хем ми липсва смехът ти, хем го чувам всеки ден! Обичам те, големи батко! Обичам те, непрежалими Петър Иванов Попйорданов!”
“Искам да го помнят с обичта му към хората, към обикновените хора. Той не можеше да гледа тъжен човек. Ако видеше мрачно лице на улицата, спираше, опитваше се да го развесели, да помогне. Не можеше да гледа мъката в очите на хората. А ако ставаше дума за колега, пръв протягаше ръка.“, казва приятелката му Даниела.
В памет на големия наш актьор, на 17 май в Народния театър ще бъде открита изложба с кадри от незабравимите роли на Чочо. Тя ще отбележи и рождения му ден (11 юни). Изложбата ще бъде разположена в партерното фоайе на Голяма сцена.
На Чочо Попйорданов ще бъде посветено и представлението на „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов на 23 май. Спектакълът, в който актьорът дълги години игра паметната роля на Македонски.
А сега нека си припомним няколко негови мисли…
„Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е – тя ще те пази.“
„Не умеем да се чуваме, да говорим помежду си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.“
„Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.“
„Болката идва, когато Бог иска да те изпита.“
„Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план – първо да се срещнем, после да излизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб.“
„Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.“
„Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.“
„Няма човек без пороци или без пристрастеност към някои неща.“
„Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.“
Снимки: Народен театър „Иван Вазов“
