100 години от рождението на Джани Родари: Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви

Джани Родари има трудно детство, но пък подарява на всички деца една истинска магия от думи и фантазии. Роден на 23 октомври 1920 г., той е един от най-обичаните и  популярни автори на детска литература, с когото са израснали цели поколения. През 1928 г. Чезаре, Марио и 8-годишният Джани губят баща си, който си отива след тежко боледуване. И с детството и на трите момчета е свършено. Заедно с майка си те трябва да напуснат родната Оменя, за да се преместят в малко село в провинция Варезе.  И трябва да продължат напред.

„Сълзата на гладното дете тежи колкото цялата земя“, казва авторът на „Надежда за всички“.

„Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.“

„Магазин за надежда“

Едва ли има някой, който да не е чувал историята за за гордия и надменен дон Домат, вечно киселия принц Лимон и за приключенията в замъка на графините Череши. Аз пораснах с „Приключенията на Лукчо“. Книгата се появява на бял свят през 1951 г. заедно с книга със стихотворения.

В следващите години, Родари започва поредица срещи с деца, родители, педагози и преподаватели. На базата на тези срещи се ражда „Граматика на въображението“, една от библиите за творческо писане за деца.

През 1970 г. той получава Андерсеновата награда за литература, която е еквивалентът на Нобеловата награда в областта на детската литература. 

През целия си живот, Джани Родари искрено се вълнува от съдбата на децата и техните фантазии. А ние знаем, че фантазията е едно от най-важните неща за щастливо детство.

Ето и няколко негови мисли за нещата от живота…

„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„В страната на лъжите истината е болест.“

„Изключването на телевизора с цел четене на книга, кара децата да намразват четенето.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *