Радой Ралин: Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) – български писател, поет, сатирик, дисидент.
През годините работи и под други имена – Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо войвода. Баща му е печатар и собственик на книжарница „Модерно изкуство“.
Завършва гимназия в родния си град, а първите си хумористични творби публикува още като ученик през 1939-40 г. във в. „Бургаски фар“.
Записва право в Софийския университет, като по това време полицията го следи под кодовото име „Философа“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения.
През 1944 г. заминава доброволец на фронта и участва във Втората световна война.
Редактор в сп. „Славяни“ (1945-1946), във в. „Литературен фронт“ (1946-1949), в. „Стършел“ (1952-1961), в. „Литературни новини“ (1961-1963), в Студията за игрални филми (1961-1963), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966), където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Бил е и редактор в издателство „Български писател“, в Българска кинематография, във в. „Литературен фронт“.
През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър – първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.
Редактор в изд. „Български писател“ (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 – във в. „Литературен фронт“. От 1992 заедно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. „Изгрев“ (Сливен).
Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. „Бургаски фар“.
Поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“
Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 г., той е репресиран и след това, защото със словото си е един от най-смелите критици на социализма.
Книгата му „Люти ‘чушки“ с илюстрации на Борис Димовски е изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни.
Умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“, близо до дома на сатирика. Там е поставена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов.
„Светът е оцелял, защото е мълчал.“
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! „
„Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “
„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден. “
„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
„Единствената безспорна истина са некролозите. “
„Ела култ, че без тебе по-култ. “
„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “
„Проституирай според чергата си.“
„Революцията е една премиера. После спектакълът пада. „
„Смеха – и глухите го чуват и слепите го виждат… “
„Спестяваната съвест се олихвява. “
„Съединението прави салата. “
„Търпението е незабележима форма на гниенето!“
„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“
Снимки: ДА „Архиви“
