БГ ЛичностиНовинки

161 години от рождението на Алеко Константинов

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово.

Завършва средно образование в град Николаев в Русия през 1881 г. и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година.

Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика.

Двукратно е уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.

Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893).

Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 г. край с. Радилово.

Писателската си дейност започва с поезия.

В „До Чикаго и назад“ (1894) описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в книгата „Бай Ганьо“.

Алеко Константинов е автор на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от руски и френски език.

Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край село Радилово, Пловдивско.

Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др. Ето 10 от най-популярните реплики от негови произведения.

 

„Пази боже сляпо да прогледа!“ (от едноименния разказ)

 

„- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“
(от „Бай Ганьо в Банята“)

 

„- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! “ (от „Бай Ганьо“)

 

„… Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. “
(от „Бай Ганьо у Иречека“)

 

„Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“.“
(от „До Чикаго и назад“)

„Опознай Родината, за да я обикнеш!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *