250 г. от рождението на Бетовен – един гений, творил за бъдещето 

Лудвиг ван Бетовен е роден през декември. Не се знае точно на кой декември, но се знае, че е бил кръстен в Бон на 17 декември 1770 година, пише Дойче веле.

В Дома-музей на Бетовен в Бон и до днес можете да видите микроскопичната му бебешка шапчица, която по никакъв начин не кореспондира с титаничната глава на възрастния музикант.

Още от дете той учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. На 12 вече композира първите си малки пиеси с оригинални заглавия като „Песен за едно кърмаче“ и „Елегия за смъртта на един пудел“. През 1792 година заминава за Виена и остава там до края на живота си. Умира едва 56-годишен на 26 март 1827 година – навярно от цироза на черния дроб.

Така и не създава семейство

И любовните му увлечения остават загадка за биографите. Предполага се обаче, че навярно най-популярната му композиция – „За Елиза“ – е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти твърдят, че Бетовен дори поискал ръката на певицата.

Неговият приятел Франц Герхард Вегелер пише: „Във Виена Бе

товен непрекъснато въртеше някакви любови“.

В архивите на композитора бяха открити любовни писма до неизвестна дама, която влезе в историята като „безсмъртната любима“. Коя е тя – това никой не може да каже. Но специалистите вече са склонни да приемат, че става дума за Антони Брентано.

Съвременниците описват Бетовен като разпилян, набит мъж със следи от шарка по лицето. Знае се още, че в младостта си композиторът се славел като типичен рейнски веселяк, но на по-късни години станал мрачен и избухлив. Той самият обяснява, че това се дължи на напредващото оглушаване.

С Бетовен приключва епохата на „Виенската класика“. Композиторът с буйната грива влиза в историята като революционер и първопроходник на музикалния романтизъм. В своята Девета симфония той прави нещо наистина революционно: включва хор в едно инструментално произведение.

Музиката му има собствена драматургия, а композиторът често пъти избира кратки, лесно запомнящи се теми – като началото на неговата Пета симфония.

Оставя на поколенията общо 240 произведения – симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.

Още приживе Бетовен се препитава само от музиката си. Пише включително и произведения по „политическа поръчка“ за някои от лидерите на своето време.

Бетовен създава общо девет симфонии

Днес всеки голям оркестър, който има някакви претенции, задължително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкова мащабни и толкова зашеметяващи като звук, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за малоценност. И цифрата 9 навярно травмира следващите поколения композитори, някои от които така и не успяват да напишат повече от девет симфонии.

Деветата

Повечето хора веднага ще разпознаят последната част от тази симфония с хора, който пее „Одата на радостта“ по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен вече е напълно оглушал, когато пише Деветата симфония. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата ѝ на 7 май 1824 година. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество.

На 48 вече е напълно глух. Според най-новите проучвания, причина за оглушаването му е болестта „петнист тиф“, пренасяна от бълхи. Въпреки оглушаването си, продължава да композира. Той притежава така наречения „абсолютен слух“ и може във въображението си да си представя как звучат отделните тонове и техните комбинации.

Интересува се не само от музика, но и от философия, литература и политика. В ранните си композиции той често слави героизма. Възхищава се от Френската революция и посвещава на Наполеон своята Трета симфония „Ероика“, тоест – „героичната“. Когато обаче Наполеон се обявява за император, разгневеният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.