Агата Кристи: Никакво отчаяние, адски мъки и нещастия никога не биха ме заставили за забравя, че да живееш е велико благо!

Агата Кристи е история. Мистерия. Талант. Най-продаваният автор в света, според Гинес.

Преди да се захване със своите криминални истории, Кристи е пианистка, пътува, лети с аероплан, кара сърф, пътува с „Ориент експрес“, щастлива е с по-млад мъж и живее всеки ден като последен.

„Ние изобщо не оставаме такива, каквито сме били на 3, 6, 10 или 20 години.

На 6-7 характерът се проявява толкова категорично, защото в тази възраст нашето поведение е почти лишено от притворство, а на 20 – вече надяваме някаква маска, представяме се за някой друг, в зависимост от това, което е модерно в дадения момент.

Ако е на мода интелектуалността, ние ставаме интелектуалци, ако сред момичетата са популярни лекомислието и фриволността, ставаме лекомислени и фриволни.

С годините обаче се уморяваш да играеш измислената роля и все повече се връщаш към самия себе си, за да възвърнеш собствената си индивидуалност.

Това понякога смущава хората наоколо, но на самия човек носи огромно облекчение“.

„Приятелите могат да се разделят на две категории. Те се появяват изведнъж в обкръжението ви и за известно време стават част от живота ви. Като в старомодните танци с ленти. Те преминават през живота ви така, както и през тях.

Но съществуват и други, не толкова многобройни, които аз бих нарекла „избрани”;

с тях ви свързва истинска взаимна привързаност, те остават завинаги и, ако обстоятелствата позволяват, ви съпровождат през целия ви живот.“

„Ако не можете да приемете начина на живот на съпруга си, не се захващайте – с други думи, не се омъжвайте за него. Бракът е нещо повече от любов, аз се придържам към старомодната гледна точка: най-важното е уважението. Но то не бива да се бърка с възхищението.

Да се възхищаваш от мъжа си през целия ви брак е, струва ми се, безумно скучно и свършва с ревматични болки в областта на шията.“

„Странно, от любовта жените се разхубавяват, а мъжете заприличват на болни овце.“

„Обичам живота. И никакво отчаяние, адски мъки и нещастия никога не биха ме заставили за забравя, че да живееш – това е велико благо“.

„Благодаря ти, Господи, за добрия си живот и за всичката тази любов, с която бях благословена.“

С тези думи Агата Кристи завършва своята уникална автобиография през 1965 г., когато е на 75.

 

Снимки: www.agathachristie.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.