Албена Джоунс: Всяка от нас се сблъсква с предизвикателства ежедневно

Албена Джоунс е дъщеря на българка и судански лекар. Преди 4 години става член на Международния женски клуб, а на третата година е избрана за негов президент. В живота тя е преподавател по бизнес английски и бизнес коуч. Била е финансов анализатор към „Блумбърг“ в Лондон, където е завършила и образованието си. Но се връща в България, за да приложи натрупаните знания и опит.

 

Защо се върнахте в България? Защо не останахте в Англия?

– Там всичко наистина е подредено. Върви в строго определен ред. Няма възможност за изява на личността. На мечтите. Родена съм в България и се чувствам добре тук.

В Судан ходили ли сте?

– О, да. Когато бях дете, сме живели много години в Судан. Баща ми практикуваше като лекар там. Но по-често ме оставяха при баба. Защото баща ми пътуваше с майка ми като лекар към Червения кръст, към Обединените нации.

Кое е най-характерно за държавата Судан?

– Флората. Зеленината и животните.

Водили ли сте децата?

– Не, те никога не са били в Африка.

Лесно ли е днес да си жена и още повече жена-предприемач. Има ли предизвикателства?

– Предизвикателства винаги има и ще има. Но не съм съгласна, че е трудно. Аз използвам чара си на жена. Знаете, че жените винаги намираме начин как това, което искаме, да се случи и по какъв начин.

Всяка от нас се сблъсква с предизвикателства ежедневно – независимо дали е президент, мениджър или просто домакиня.

И това, че сме жени, ни позволява по-ефективно да се справим с предизвикателствата.

В какво се състои работата на един президент на Международен женски клуб?

– Интересен въпрос. И доста многостранен. Освен че се занимавам с административни задачи, моята роля е да привличам и интегрирам международните дами, които пристигат тук в България. Става въпрос не само за съпругите на посланиците, но и за много дами – предприемачи, дами мениджъри. Разбира се, българските дами. Да ги привлечем да станат наши членове и да се включат в благотворителната ни кауза.

Тази година е юбилейна – 25-а, за вашия благотворителен базар. С какво той ще бъде по-различен от всички останали досега?

– По-различен е, защото е доста по-голям. Ще бъде в три зали. Сцената е отделена. Има зала за забавления. В нея хората ще могат да се насладят на една богата музикална и културна програма. Ще има специални кътове на различните държави, в които посетителите ще могат да се потопят в атмосферата на съответната страната. Акцентираме на българското, защото България е страната, която ни обединява.

Казахте, че сте подкрепили 30 проекта, защото клубът става на 30 години. Как избирате проектите-победители, на които да гласувате доверие?

– Процесът е много дълъг. Право да кандидатстват имат всички неправителствени организации. Назначаваме един комитет от около 10-12 дами, международен. Две от дамите разглеждат проектите и след това се гласува. Целта е проектите да бъдат насочени към повече хора. Да бъдат социално-значими.

Имаше ли тази година проект, който докосна сърцето ви?

– Трудно е да е каже. Но моето умиление бе за проект на дама, която има четири кученца, с които обикаля болници с тежко болни деца. Кученцата помагат на тези деца да се справят с болестта, да им върнат усмивката.

Казахте, че събитието, което предстои – базарът, прави нещо добро и ни кара да се усмихнем. Какво ви кара вас лично да се усмихнете? Ставаме ли по-добри с годините?

– Мен лично ме карат да се усмихна моите деца. И песента на птиците. Живея на място, което е извън София.

Първото нещо, което правя сутрин, е да отворя прозореца и да чуя как кукуригат петлите на съседите и птиците.

А в професионален план това, че творим добро, ме кара да се усмихвам. Не можете да си представите как се чувства човек, когато види резултата от работата си. Че е помогнал на хората, които са в нужда.

Напоследък доста се говори, че човечеството разхищава храна, а има много деца, които гладуват. Обръщате ли внимание на тези проблеми?

–  Мен баба ми ме е научила, а аз уча децата си, че храна никога не се изхвърля в кофата. Храната, която остава, събираме и храним две бездомни кученца. У нас нищо не се пилее. И много пъти съм им казвала, че храна не се пилее, защото много деца по света биха искали да имат дори малка част от това, което е нашата трапеза.

Какво е житейското послание, което искате да им предадете?

– Първото, на което искам да ги науча, е да бъдат толерантни. Живеем в много жесток свят и трябва да бъдем добри, да бъдем толерантни. И да бъдат реалисти. Преценката им за живота да бъде реалистична.

Много родители показват света на децата си като едно твърде розово място. Моите деца имат реална представа за нещата от живота.

За да могат един ден да вземат правилните решения.

Интервюто взе: Веселина Петрова
снимки: личен архив