Ален Делон: Щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си

Ален Делон, роден като Ален Фабиен Морис Марсел Делон, се появява на бял свят на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция.

Син е на Фабиен Делон – режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд – по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си.

Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство.

Бързо се научава да чете и пише. Умно дете е, но определено има проблем с дисциплината.

Когато е на 8 г., е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д’Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели – Жерар Саломе.

Шест пъти е изключван от училище, заради хулигански прояви.

Майка му, която се омъжва за собственик на колбасарски магазин, го взема в семейното жилище и Ален работи при пастрока си.

На 14 г. той получава шанс да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на негов приятел.

На 17 г. служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан продължава военната си служба през 1953 г. След серия от кражби е изгонен от флота.

През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера. Работи на ралични места, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе.

Ален започва да се снима в киното през 1957 г. Играе ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“.

Снимал се е в 88 филма и сериали, режисьор е на 3 киноленти, сценарист на 10 и продуцент на 23.

Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер е на Ордена на почетния легион.

Известен е с активната си работа по отношение на защитата на правата на животните, заедно с приятелката си Бриждит Бардо. Още през 1964 заяви в интервю, че далеч повече предпочита кучетата, отколкото хората.

Прословут е с мизантропския си характер, но едно е сигурно, винаги е бил ценител на женската красота с изискан вкус.

„Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.“

„Конете са по-добри от хората: в крайна сметка те не лъжат.“

„Войната уби всички остатъци от надежди и раздроби илюзиите. По време на войната аз наистина узрях.“

„Има три типа актьори: лоши, добри и велики. В лошите всичко е ясно, те играят бездарно, добрите играят добре. А великите не играят въобще – те просто живеят пред камерата.“

„Искам да ме обичат, както винаги съм обичал аз, с всичката страст на душата ми.“

„По-добре от всичко аз правя три неща – моята работа, глупости и деца.“

„Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш.“

„Жената е необходимо зло.“

„Аз съм скорпион, със завладяваща натура и доста неприятен и свадлив характер. От тук идват и много от моите неприятности в живота.“

„-Казват, че имате лош характер?
-Не, аз просто имам характер!“

„Заради жените винаги исках да съм най-големият, най-красивият, най-силният.“

„Жените се бориха, за да имат права, постигнаха това, което искаха, много добре… Но защо трябва да се държат като мъже, защо искат да приличат на тях? Не разбирам.“

„Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това. Гордея се не с щедростта си, а с моите деца.“

„Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си.“