БГ Личности

Апостол Карамитев: 100 години от рождението на Любимец 13

Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Завършил е италианско училище и владеел езика перфектно.

По време на Втората световна война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днешния Благоевград). След края на военната си служба отива в София. Иска да учи в Театралната школа, но заради поръките и паметта на вече починалия си баща и желанието на по-големия си брат, който го издържа, докато учи, записва специалност “Право” в Софийския университет.

След това завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище (днешния НАТФИЗ) през 1951 г. при проф. Боян Дановски. Специализирал е режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург).

Емблематични остават създадените от него театрални образи на сцената на Народния театър – Орландо и Жак в „Както ви се харесва“ на Уилям Шекспир, на Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, на Гвидо Феранти в „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд, на Хенрих IV в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело и много други.

Паметни роли великият актьор прави и в киното – Радосвет и Радослав във филма „Любимец 13“, Петър Александров в „Бялата стая“, вуйчо Георги в „Рицар без броня“, Апостол в „Специалист по всичко“.

От 1969 г. Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда артисти – доказали се като достойни негови ученици.

На 25 години се жени за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца – Момчил и Маргарита.

Дал на Маргарита сребърна халка на сцената. Актьорът обичал две неща – сцената и семейството си. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден отскачал до вкъщи, за да ги наглежда или да им занесе лакомство.

Бил добър човек. Доказателство за това са думите на Мишо Топалов, който разказва: „Помня, срещу Нова година вървяхме по бул. „Ал. Стамболийски“. И близо до един магазин за дрехи видяхме бедна женица – премръзнала, с мокри крака, със старо палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на жената. Нежно сърце носеше. Апостол издържаше и двама бедни студенти…“.

„Това просто, вълшебно нещо, което е живота, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее.“

„Във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човеку от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци“.

„Остава ни само едно проклето хубаво настояще. 50 години какво са в живота ми. Имал съм малки победи, триумфи, имал съм и поражения. Но какво е поражение. След време някои победи се оказват малки, невзрачни и незначителни, а пораженията сякаш до едно са ме обогатили, те се оказват капитал, споделя Апостол Карамитев. Не знам кое е добро и лошо, за нищо не съжалявам, за нищо не се извинявам.“

„Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, дадено му от приятели, любима, родители, деца, дадено му е от хора и е предназначено за човеци. На младини
мислех, че светът е създаден за мен и се върти около мен“.

„Но сега, на 50 години, след многото погребения, успехи и неуспехи, разбрах, че светът не е създаден точно само за мен.“

„От нищо не се срамувам и за нищо не съжалявам, но – миналото си е минало, хубаво, добро – било е. Може би защото професията ми е такава, та и за бъдещето си не обичам много да говоря, макар че мисля за него.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *