Бъдете здрави, усмихвайте се и нека силата на предците ви пази!

Честита Баба Марта! Бъдете здрави. Червеното е за здраве, символ на кръвта, на живота. Бялото е символ на новото начало, което идва с настъпването на пролетта, на чистотата, добротата.

Пазете традициите, предавайте ги на тези след вас и вярвайте, че онова, което е било преди нас, ни пази и ни показва пътя, по който да вървим.

Честването на Баба Марта е трация, която се предава от поколение на поколение, традиция, която ни дава сили да продължим напред, въпреки трудностите понякога. Тя ни учи, че винаги след тежката зима идва по-леката и светла пролет.

 

Традицията повелява…

На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.

Те се носят до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Един от най-разпространените обичаи на 1 март е ритуалното почистване на домовете и дворовете. В ранни зори жените помитали навсякъде и запалвали сметта. Това е първият от ритуалните огньове, които се палят през пролетта. По-младите и децата прескачат огъня, а по-възрастните просто се „опушват” около него. Жените и децата обикалят градините и двора, удрят върху тенекии. Вярва се, че така ще изгонят влечугите. Същите действия се извършват и на Благовец – празник, календарно разположен в края на март.

В чест на Баба Марта жените премятали червена дреха, черга или каквато и да е тъкан на оградите. Важно било да има червено навсякъде – за да е щастлива и усмихната старицата. Според поверието тя не обичала да среща по пътя си баби и дядовци. Искала да вижда само млади, празнично облечени хора. Затова на този ден възрастните не излизали от къщи.

Една приказка разказва за жена, която не се съобразила с тази забрана. Извела рано сутринта козите си на паша. „Какво ще ми стори Марта? – рекла тя. – Аз съм жена, но и тя е жена! Силата й не е като на Голям и Малък Сечко.” Чула я Марта, ядосала се, че я мислят за по-слаба от братята й. Изпратила страшен студ, сняг и виелица. Сковали се ручеи и реки, лед покрил земята. А жената и нейните кози замръзнали завинаги. Станали на статуи, от които понякога потичала вода.

Много популярна е и приказката, според която братята Голям и Малък Сечко оставили Марта без вино за празника й. Някога те имали лозе, обработвали го заедно, а виното разделяли на три. Двамата пиели по чашка-две всяка вечер, а Марта пазела своята част само за празник. Постепенно братята пресушили бъчвите си и тайно един от друг започнали да точат от виното на сестра си. Дошъл празник, Марта приготвила голяма трапеза. Весела и щастлива отишла в избата. Опитала се да налее вино в бъклицата, но нямало и капка. Ядосала се, развилняла се Марта, а на земята загърмяло и затрещяло. След малко й минало и си казала: „Е, голяма работа! Нали са ми братя, простено да им е!” Усмихнала се тя, а цветята разцъфнали и всички дървета се раззеленили.

Разбира се, най-много се радва Баба Марта на мартеничките – пресукани бели и червени конци, с които накичвали децата, момите, младите невести и агънцата. Ден преди 1 март стопанките изработвали мартениците и още преди изгрев слънце ги увивали около китките на своите близки. Мартеници слагали и на плодните дръвчета, на стопанските сгради и пр. Може би защото е изцяло български, този обичай е един от най-обичаните у нас и до днес.