Баницата с късмети е задължителна за новогодишната трапеза. По традиция се хапва на Васильовден или в първия ден от новата година.

В края на старата година хората символично се сбогуват с миналото, за да отворят път за настоящето и бъдещето. Така и баницата с късметите символизира новото начало. Този типично български обичай се спазва всяка година, независимо от географската ширина, на която се намираме.

В зависимост от предпочитанията на домакинята тя може да бъде вита или наложена, задължително солена – със сирене.

В новогодишната баница се слагат дрянови пъпки, които са предварително наречени. По това какво се е паднало на членовете на фамилиите се гадае за късмета им през годината. В някои региони за Нова година се прави пита, в която се слага паричка и по това в чие парче е парата се вижда у кого ще е късметът през идната година.

Обикновено паричка се слага и в баницата, а днес освен дрянови пъпки се слагат и хартиени късметчета.

Мнозина вярват, че късметчетото, което им се падне, ще бъде водещо за тях през новата година.

Здраве, пари, любов, пътешествие, нов дом, печалба от лотарията са сред най-често срещаните късмети в традиционната новогодишна баница.

В някои региони от прикадения кромид от трапезата са нарязвали 12 люспи – кръгчета , които наричали на 12-те месеца на годината. Във всяко от тях слагали сол и ги нареждали на масата. На сутринта наблюдавали стопената сол и по наречения месец вярвали, че тогава времето ще е дъждовно. Там, където не се е стопила солта, времето щяло да е сухо и ясно. Популярна е практиката в огнището да се хвърлят дряновите пъпки и по разпукването им се гадае за здравето на членовете на фамилията.