Чудесата на свети Иван Рилски – покровителят на българския народ

Днес църквата почита небесния покровител на българския народ св. Йоан Рилски. Има стотици разкази за чудесата, които след края на земния си път св. Йоан прави в отговор на човешките молитви.

Свети Иван Рилски е роден в село Скрино (край Дупница) и до 25-годишната си възраст бил пастир. След това приел монашеството, но не останал в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Пещерата на Свети Иван Рилски

Заради лоши хора, които непрекъснато го прогонвали, Йоан се уединил в Рила планина. Прекарал 12 години в една пещера, от която го изгонили разбойници. Тогава се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за неговата магична сила се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят помощта му. Отшелникът освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Славата му растяла.

Една от най-разпространените легенди рисува образа на св. Иван Рилски като безсребреник и чудодеец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника. Намираме го и в „Народното житие”. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го намери. Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а после им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще си останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен. Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял.

Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън.

„Всичко е от Бога възможно, а не от хората… Така ни е отредено да се видим” – се казвало още в посланието.

Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг.

Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо.

Така било поставено началото на най-известния български манастир – Рилския.

Отшелникът починал на около 70-годишна възраст, през 946 г. Скоро след това мощите му били закарани в град София.

Малко по-късно, през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. Мощите му били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г.

Ковчегът с тленните останки на Иван Рилски също има чудотворна мощ.

Днес пещерата е сред най-атрактивните туристически обекти у нас. В почивните дни стотици хора идват, за да отдадат почит на светеца.

До мястото се стига за около 10-15 минути през живописна местност в сърцето на Рила.

Гробът на светеца се намира в параклиса „Успение на свети Иван Рилски”. На определени дати тук стотици хора преспиват, за да получат изцеление и чудо.

За чудесата пишат десетки автори, а местните хора казват, че няма как да запомнят всичко добро, което извира от нетленните останки на Българския покровител.

Затова и до днес Рилският манастир остава притегателно място за хиляди поклонници.