Цветана Манева с „Аскеер“ за цялостен принос: „И хубавото, и лошото в живота е твой проблем, с който сам се справяш!“

Цветана Манева ще получи наградата „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Това съобщиха организаторите на наградите.

Родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив, в семейството на известния драматичен артист Георги Манев.

Кандидатства във ВИТИЗ. Но не я приемат от първия път. Налага се да започне да прави чанти в обувния завод в Пловдив.

Цветана Манева завършва ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 г.

Следват десетки роли в киноти и театъра.

До 1979 г. играе в Драматичен театър, гр.Пловдив.  От 1979 година е актриса в Нов драматичен театър “Сълза и смях”. След 1991 година е актриса на свободна практика.

Има роли в театрите в Димитровград, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Русе и др.

От 1993 до 1999 г. е актриса в Театрална работилница “Сфумато”. С театър “Сфумато” гастролира в Париж, Нанси, Люксенбург, Виена, Варшава, Ленинград, Москва, Бон, Берлин.

Тя е актриса на риска.

Не се колебае да работи с режисьори, които предлагат нов път в театъра като Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, Крикор Азарян, Възкресия Вихърова, Галин Стоев, Христо Христов, Панталей Панталеев, Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Иван Добчев.

Има над 100 роли в театъра, киното и телевизия.

Като почетен професор в „Нов български университет“ възпитава няколко поколения млади театрали, а повече от 25 години е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Тази година, на 30 януари, Манева навърши 78 години.

„И хубавото, и лошото в живота е твой проблем, с който сам се справяш“.

„Три неща научих от мама – никога да не пропускам да казвам „Обичам те“, когато ми се иска да го кажа, да не поемам вина за неща, които не съм извършила, и да казвам истината“.

„Преминах през житейски и творчески изпитания. Справих се. Справям се още“.

„Склонна съм да приема страданието, да не се моля за себе си, да настоявам за обич, за връзка, за мечта. Защото това ще се превърне в агония, а в нея има нещо злощастно.“

„Знам, че никой не може да ми помогне. А вероятността да се спекулира с емоционалния ми пик е по-голяма от всичко останало. Не бих могла да понеса съжалението. За мен няма нищо по-обидно от това да те съжаляват”.

„Критерият за красивото масово, мисля, че е кич… Аз, например, обичам всичките си бръчки, защото те са свързани с определени преживявания и спомени и може би ще остана някаква мярка как изглежда човек на моите години“.

„Преминала съм през много неща, но – както се казва – съдба. Или решаваш да го преживееш и да продължиш нататък, или се оставяш да стигнеш положението, което злите ти желаят. Имала съм много пропадания, но, както мама казваше – не е страшно да паднеш, въпросът е веднага да станеш. Не чакай някой да ти подава ръка, ако сам не се изправиш. И така – разчитам на себе си!“

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

Това ще е 31-ото издание на наградите „Аскеер“ – най-старите и единствени по рода си театрални отличия. Церемонията ще се проведе на 24 май в театър „Българска армия“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.