Д-р Валентина Мазнейкова: Всеки носи щастието в себе си!

Доц. д-р Валентина Мазнейкова е една уникална дама. Усмихната, позитивна, вдъхновяваща. Завършила е 114-а Английска езикова гимназия в София, а след това и Медицинската академия. Член е на различни научни дружества. От 2006 г. досега е заместник-управител на МБАЛ „Света София” и ръководител на Отделението по акушерство и гинекология. Срещаме ви с нея, за да споделим с вас нейната рецепта за щастие, да я попитаме има ли бъдеще в България и какво привлича мамите към водното раждане?

Здравейте, д-р Мазнейкова, каква е ситуацията при вас? Как се чувствате?

– Все по-добре.

Има ли много новородени бебчета?

– Все повече. И тази година интересът към нас е много голям. Очакваме, че до края на годината ще посрещнем 700 плюс бебета, което за нас ще бъде много на годишна база.

На какво се дължи това?

– За България раждаемостта по принцип е много ниска, дори по-ниска от предишната година. Но при нас се предлагат много иновации, ново оборудване, ново отношение към самия процес на раждане, което доведе до голям интерес от мамите, които пък освен удобства и професионализъм, търсят все повече естественото.

С какво ги привличате?

– С индивидуалния подход. Всяка една родилка се посреща според нейните нужди и желания. Стремежът ни е да я подготвим максимално за онова, което ще се случи – психологически. Предлагаме условия за водно раждане, каквито у нас не се предлагат никъде, доколкото ми е известно. Стандартната ни родилна зала разполага буквално с космически акушерски стол, на който може да се роди във всяка поза. И това привлича мамите.

Т.е. раждането вече не е кошмарно и страшно?

– Не, вие го казахте. Пускаме близки, домашна обстановка, бащата присъства…

Какво препоръчвате на мамите в жегата?

– Добре известни неща. Една бременна жена трябва да се пази. Да си стои у дома, а не на всяка цена да пътува до морето и да прекарва часове на плажа. Да пие повечко вода.

Споменахте водното раждане? По-добро ли е то от стандартното?

– Логично е, че когато една жена се потопи във водата, болката като че ли се усеща по-малко, комфортът е по-голям, тежестта също намалява. А за бебчето преминаването от вода във вода представлява най-малък стрес. Водата създава уют, намалява продължителността на раждането…

Има ли бъдеще в България и за България?

– Аз съм в България вече 64 г. и смятам, че единствената страна, в която бих продължила живота си и бих насърчила всички приятели, близки, дъщеря, внучка да останат – е България.

Как успявате да запазите своя оптимизъм?

– С различни техники… Обичам себе си. Обичам Господ. Обичам да обичам.

Обичате планината и природата – какво ви дават те?

– Планината е едно сравнително ново откритие за мен. Години наред отдавах времето си преди всичко на професионално развитие. През последните около 7 години обаче реших, че имам необходимост от друг тип емоция и планината ми я даде. Защото отивайки там, съм сама с мислите си. Може би донякъде бягам от многобройните контакти, от натоварването, което е голямо. И не на последно място поддържам добра физическа форма без да съм ограничена от стените на фитнеса.

Аз съм свободолюбива по природа. Обичам да има вода, светлина, слънце и всичко това го има в планината.

А когато го съчетая и с хобито ми на човек, който изучава растенията, което съм наследила от баща ми, планината ми дава още едно удоволствие.

Кой е любимият ви сезон?

– Пролетта.

Съществува ли рецепта за щастие?

– Всеки сам я намира. И би трябвало да си я пазим. Не давам непоискани съвети…

И все пак – какъв е вашият съвет за онези, които искат да открият щастието?

– Щастието всеки го носи в себе си. То не е нито само да притежаваш , нито само да работиш … То е всичко това. А рецептата, моята – е любов.

Ако сега можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо в изборите си – на професия, в личен план…?

– Никога не се връщам назад. Живея сега. В момента.

Връщам се назад само, когато трябва да си спомня за някого, който вече го няма.

Случилото ми се в личен план е било плод на разбиранията ми, морала ми, вижданията ми за живота на онзи етап от живота . Приела съм миналото такова, каквото е, и единственото, което ме вълнува е сега и днес.

Обичате ли думичката „Благодаря” и има ли нещо, за което благодарите вечер, когато угаснат светлините?

– О, да, любима дума, разбира се. Дума, за която уча Валето, моята внучка, че без нея не се отваря нито една врата. Благодаря и сутрин, и на обяд, и вечер. Харесвам я много тази дума и ми се иска да я чувам по-често около нас.