Да, системата не работи! Но, ако продължаваме да мълчим, тя никога, ама никога няма да заработи!

То е част от нас. От живота ни. Има го у дома. При съседите. Често е приемано за нормално. Но НЕ е.

Има милиони такива истории. Като тази, която споделяме тук. Прочетена в една фейс група. Истории, заради които си струва да направим нещо.

„Не ме е страх!
Страх ме е само, че системата ни не работи и докато чакам да се вземат адекватни мерки, нещата съвсем може да загрубеят и да излязат извън контрол.

Недоумявам какъв болен мозък трябва да си, за да си позволиш да дърпаш дете от ръцете на майка с думите „ще те убия“ и в същото време да я риташ пред собствената си съпруга, дъщерята на най-добрия ти приятел, моя приятелка, комшии и случайни минувачи, страшно е как агресорът сам си вика полиция и обвинява жертвата, а полицаите уж разбират, но свиват рамене и не могат да помогнат много, много, защото има ред, ред по който ако тръгна, я има резултат, я не.

Не ме е страх от един доказан ненормалник, а от недоказаната ни система.

Утре ще мина през съдебен лекар, ще си отида със свидетелката в полицията, ще си пусна жалба, а после, после какво?

Ще притая дъх и ще зачакам развитие по един от многото случаи на психически тормоз и физическа саморазправа. Ами детето, кой ще помисли за детето в цялата тази пародия на „самоотвержен дядо“, рискуващ репутацията си, за да спаси внучето си от собствената му майка, която е против това, да се отглеждат обществени паразити, крайно разлигавени и невежи деца, позволява си да има мнение относно собственото си дете и е търпяла цели три години самонадеяността на двама възрастни, неотгледали собствените си деца, да се месят без някой да ги е питал, да ги е молил и да се вживяват на родители на внучка си, при наличието на двама такива, слава Богу, все още адекватни и нормални, предвид обстоятелствата.

Давам си сметка чак сега, че мълчанието и компромисите не са били опция, още при първата нередност трябва такива хора да се слагат на местата им, когато някой се напие и падне пиян с детето ти, повече този някой не припарва до детето ти, не мълчи, че идват всеки път без детско столче, че я возят на предната седалка, че шофират употребили алкохол, че си позволяват да дават алкохол на малко дете, че сменят лечение, назначено от лекуващ лекар на детето, само защото те не го одобряват и т.н. и т.н.

Не си мълчи, ти си майка, ти знаеш най-добре кое е правилно за детето ти и кое не, не позволявайте да бъдете мачкани, да бъдете тормозени, да ви се месят в майчинството, да ви изземват функцията на родител.

Да, системата не работи! Но ако продължаваме да мълчим тя никога, ама никога няма да заработи!

Казвам „НЕ“ на насилието и психическия тормоз И ЗАСТАВАМ ЗАД всяка написана дума, не ме е страх да споделя и да поискам/потърся помощ и подкрепа, тези теми трябва да се обсъждат и обществото да бъде ангажирано с тях, никой не е застрахован, днес съм аз, утре може да си ти!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.