Десислава Николова: Когато човек прави нещо със сърце, той може да постигне много
Десислава Николова мечтаела да стане учителка. Но става пожарникар… Защото обича предизвикателствата. Това може би обяснява и факта, че написва книга, посветена на бременността си. Сега парите от всяко закупено томче отиват за благотворителност. На 27 март Десислава направи поредното свое дарение – на спешния център в Симитли.
Благотворителността, която прави, е изцяло посветена на недоносените бебета, в рамките на проекта „Дари щастие“ . През годините успява да закупи апаратура за девет неонатологични отделения в страната на стойност над 150 хиляди лева.
Как се роди идеята за този проект?
– Когато бях бременна със сина ми Никола. Имах вдъхновение. Постоянно бях някъде, въпреки бременността. И приятелите ми ме посъветваха вместо поредица от статии, да напиша книга. „Красива и щастлива бременност като моята“. След издаването реших парите от продажбите да отиват изцяло за благотворителност – в полза на недоносените дечица. Започнах преди 4-5 години и тогава имаше голяма нужда от кувьози в държавните болници. Сега подарявам техника за недоносени бебчета, за която самите отделения казват, че имат нужда, и която Здравната каса не осигурява, поради липса на финанси. Благодарение на тези апарати бебчетата получават нужните им грижи навреме.
Защо точно апаратура за недоносени бебета?
– Присъствах на една пресконференция на Христо Мутафчиев за „Българската Коледа“ и тогава той сподели как се купува техника, но не е достатъчно. И как от една страна в България има голям проблем с ниската раждаемост, а от друга всяко четвърто бебенце се води недоносено. Тогава бях бременна и този факт много ме впечатли. Че живеем във време на изобилие, на различни материални блага, а децата, които се раждат не получават нужната грижа и могат да останат инвалиди. С нужната апаратура обаче тези бебчета получават равен шанс да растат здрави и щастливи.
Колко дарения вече си направила – девет-десет? Какво е усещането?
– Точно така. Наскоро направихме дарение в Симитли в Спешния център – системата Embrace warmer, предназначена за използване в линейка при транспорт от един болничен сектор към друг. Апаратурата осигурява на бебетата продължително поддържане на топлина в първите минути и часове след раждането. Състои се от отоплител, отоплителна подложка и специализирана завивка за многократна употреба. Дарението включва също пулсоксиметър за бебета и преносим триканален електрокардиограф за деца и възрастни. Сега предстои дарение в Асеновград.
Усещането е, че ти се ражда още едно детенце. Защото виждаш благодарността от медиците, които са там. А те са там, защото искат да помагат на децата ни да бъдат живи и здрави. Всичко това се осъществява с помощта на моите последователи, които купуват книгата. Затова ги каня всеки път с мен, да присъстват по време на даренията.
Чувстваш ли се специална, заради това, което правиш?
– Не, аз съм съвсем обикновен човек. Всичко се случва благодарение на хората, които ме подкрепят, които оценяват, че децата ни трябва да имат условия, терапии, за да се развият добре и да бъдат здрави от първата глътка въздух.
Ти си майка. Твоето дете на колко е? Знае ли с какво се занимаваш?
– Да, на 6 г. е. Знае, водя го с мен, понякога взема участие и в интервютата. Разказва на децата. Споделя и се радва за малките бебчета, за които казва, че са толкова мънички – като „котенце“ и „хлебче“…
На какво се опитваш да го научиш?
– На дисциплина. Да бъде добър човек, отговорен. Както и да бъде проактивен в детската градина. Миналата година с неговите приятелчета организираха базар, с парите от който сами си закупиха украса за градината и помагала.
Когато сме свидетели на благотворителни кампании, хората често казват – това не е наша работа, а на държавата. Какъв е твоят отговор?
– Отговорът ми е, че с примера си ние можем да променим живота – нашия и на другите.
Ето, аз съм пример за това как с една идея за написването на книга, която в очите на околните изглеждаше смешна, успявам да помогна на толкова много бебчета, да увлека и други в моя път…
Преди да излезе книгата ми казваха – коя си ти, какво имаш да кажеш… Но не е така.
Когато човек прави нещо със сърце, той може да постигне много. И наистина е по силата ни да правим чудеса.
Когато започнах, целта ми беше да купя един кувьоз, който струваше 12 хиляди лева. Но в последствие намерих точните дистрибутори, които дават по-ниски цени. И сега дарените средства са над 100 хиляди лева. В пъти повече от очакванията ми.
Как се справяте във време на пандемия?
– Нормално. Аз честно казано много не ги отразявам. Има една притча за глухата жаба, която спечелила, защото не чувала коментарите покрай нея. Имам си цели, посока, даренията си продължават… В Разлог правихме миналата година – в пика на пандемията.
Какъв е начинът да оцелеем – като сме оптимисти ли?
– Да. Късмет не съществува. Ние сами си създаваме предпоставки да успеем или не. С това, което правим или не правим. Ако не се отказваме, ако следваме целите си, всичко ще бъде така, както сме го мечтали и искали.
текст: Веселина Петрова
снимки: личен архив
