Дежа вю – спомени от друг живот или способност да виждаме бъдещето?

97% от хората на планетата поне веднъж в живота си са имали чувството, че някои събития вече са им се случвали, че някои от срещите им се повтарят, че вече са минавали по пътя, по който вървят…

Явлението, наречено дежа вю, описано за първи път в края на XIX в., все още няма научно обяснение. Някои го определят като странен скок на мозъка във времето, други твърдят, че става въпрос за паралелни светове, трети – че така предсказваме бъдещето…

Дежа вю всъщност е френски термин, който означава „вече видяно“. Това е странно чувство, което ни кара да мислим, че вече сме били в някаква подобна на настоящата ситуация.

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд смятал, че в момента на дежа вю лъжливата памет на личността може би отрича обективната реалност, възприема я като нещо неясно, неразпознаваемо.

Други учени определят дежа вю като спомен, свързан с нещо, което вече имаме в паметта си. Прочели сме или видели нещо някъде и после, когато се сблъскаме реално с него, възниква чувството, че вече сме били в тази ситуация.

 Лъжливата памет често е сигнал за повишена тревожност

казват психолозите. Дори да получава съвършено нова информация, мозъкът ни подава сигнал, че вече я знаем и това предизвиква безпокойство.

Често дежа вю се случва с хора, склонни към разсеяност. Тяхното подсъзнание фиксира толкова бързо информацията, че заетият с нещо друго мозък не я забелязва. И когато съзнанието все пак се съсредоточи върху обкръжаващата го реалност, се появява усещането, че това вече му се е случвало.

Психиатрите смятат, че честите случаи на дежа вю може да се дължат на психично разстройство. При хората с епилепсия подобни „подсказки” на лъжливата памет предшестват пристъпите. А при шизофрениците лъжливите спомени са много често срещано явление. Затова лекарите съветват, ако се сблъскаме с дежа вю повече от веднъж за кратък период от време, да потърсим помощ от специалист.

Съвременният свят не се съмнява в съществуването на дежа вю. За последните десетилетия процентът на хората, които смятат лъжливата памет за измислица е намалял от 70 на 40. Проучванията също бележат напредък. Учените са успели да установят кои социални групи се сблъскват по-често със състоянието на лъжлива памет.

Оказва се, че хората на възраст 16-18 години, които са по-емоционални и психично нестабилни, са първата рискова група. Във втората попадат хората между 35 и 40 години, когато според психолозите настъпва кризата на средната възраст. Техните моменти на дежа вю се дължат на носталгия по отиващата си младост и събитията, които може би са останали в миналото. Мозъкът се връща назад във времето, представяйки на съзнанието ни събитията в идеалната им светлина.

Колкото по-възрастен е човек, толкова по-малък е рискът от дежа вю

В рискова група попадат и пътешествениците, които често обикалят различни места. Те виждат огромно количество нови лица и пейзажи, и когато се окажат за първи път някъде, може да имат усещането, че вече са били там…

Оказва се, според едни от най-новите изследвания, че възможността за проявяване на дежа вю, зависи и от степента на образование. Учените са установили, че учениците от основното и средното училище, както и хората без професионална квалификация страдат по-рядко от необяснимото състояние. А големите специалисти, насители на високи научни степени, се сблъскват с феномена по-често. И още един любопитен факт – случаите на лъжлива памет са по-често срещани при дамите.

Статистиката обаче не дава обяснение на самото явление. А теориите за неговото случване са наистина много.

Някои изследователи са убедени, че дежа вю е доказателство за съществуването на други светове. Както и за наличието на портали към тях, които се отварят при определени условия. Може да ви звучи като фантазия, но има хора, които помнят друго свое Аз, живеещо в различен от нашия свят…

Съществува и теорията, че дежа вю всъщност е способност да се вижда и предсказва бъдещето.

Според езотериците и парапсихолозите състоянието на дежа вю се среща при хора, които са стари души

– имали са предишен живот и са се преродили. На подобни изводи са били склонни и някои големи писатели и философи.

Лев Толстой, например, разказвал за миналия си живот след падане от коня, когато си ударил лошо главата. В момента на удара, според собствените му думи, той осъзнал, че подобно нещо му се е случвало вече – две столетия назад във времето, когато бил съвсем друг човек…

Карл Юнг също се сблъскал с явлението, когато бил на 12 години, много преди да постави основите на аналитичната психология. Веднъж, докато бил на гости, той видял порцеланова фигурка, обута в масивни ботуши със сребърни чизми. Видяното толкова го впечатлило, че той си спомнил, че преди много години носел подобни. Тогава в съзнанието му сякаш се сблъскали двама души – неувереният ученик и зрелият господин, живял през XVIII в., който носел ботуши с чизми, яздел голяма карета и заемал важна длъжност. Години наред след това Юнг твърдял, че дежа вю се случва на хората, които са се прераждали.

Някои съвременни знаменитости също са убедени, че са на този свят не за първи път.

Певицата Мадона, която посетила императорския дворец в Пекин, почувствала, че познава всяка негова зала, всеки коридор, че е живяла там векове назад.

Силвестър Сталоун е убеден, че преди векове е яздел кон със своето племе и бил съгледвач, предупреждаващ другите за настъпването на враговете.

Киану Рийвс често споделя, че в предишния си живот е бил ритуален танцьор в един от храмовете на Банкок. Той дори се подложил на състояние на хипноза, по време на което потвърдил всичко, които вече знаел и разказвал…

Най-невероятните случаи на дежа вю са описани в Индия, където именно хората вярват в безкрайното прераждане на душата. Случаите на лъжлива памет при индусите са наистина много. Възрастна жена започнала да говори на никому неизвестен език, който по-късно бил определен от филолозите като стар диалект на фарси. Шестгодишно момиченце си „спомнило”, че е живялов друг град и подробно описало мястото, дома и родителите си. Когато семейството му посетило мястото, се оказало, че действително съществува такава къща, в която преди много години е живяло семейство – баща, майка и дъщеря… Мистиците са убедени, че подобни състояния могат да бъдат обяснени с паметта на душата, която се въплъщава в различни тела, а спомените за предишните ни животи се пазят в слънчевия сплит, който ги предава на подсъзнанието ни.

Засега изучаването на дежа вю е затруднено, заради факта, че то не може да бъде изкуствено предизвикано. Учените разчитат на наблюдения, разкази на хората, които са го преживяли, на изследвания на болни с подобни симптоми. Трудно е да се каже със сигурност какво точно представлява. Теориите са просто предположения. И всяка една от тях е твърде вероятна… Поне до доказване на противното.