БГ Личности

Добромир Банев на 55: Животът е прекрасен! Благодарен съм!

Добромир Банев е български писател, поет и публицист. Роден е на 30 януари 1969 г. в Ловеч. Завършил е „Право“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Творческата му биография включва много издадени книги с поезия и проза, както и текстове за песни.

Първата му книга „Еднакво различни“ излиза през 2011 г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „Абсурдни времена – 1 и 2“. По „Абсурдни времена“ в Театър „Сълза и смях“ се играе спектакъл в изпълнение на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.

През 2014 г. излиза книгата „В понеделник ще е късно“. През 2015 г. негови творби са включени в Антология „Поезия 21 век“ и в други сборници за съвременна българска поезия.

В началото на 2016 г. излиза книгата „Зад огледалото“, включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а на 13 февруари 2017 г. се състои премиерата на „Аз съм в другото такси“ – сборник с къса проза, включващ и фотографии на Ивелина Чолакова.

Отново на 13 февруари, но през 2019 г., издава поетичната си книга „Любов до синьо“. Премиерата се състои на същия ден в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

На 6 февруари 2020 г. излиза интимната му лирика „Обичай ме бавно“. Книгата включва най-емблематичните и нови стихове на автора, а премиерата е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

На 10 февруари 2022 г. е премиерата на „Абсурдни времена“ в нецензурирана версия, написана в съавторство с Маргарита Петкова, а през 2023 г. е включен в Антологията за любовна лирика „Горчиво вино“.

На 15 ноември 2023 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е премиерата на „Всички дни ще се казват неделя“ – книга с любовна лирика. На събитието присъстват стотици хора и според служители на институцията никога преди автор не е събирал толкова почитатели и приятели на едно място при представяне на книга с любовна лирика. Книгата е безспорен поетичен бестселър.

На премиерата на „Всички дни ще се казват неделя“

Добромир Банев е автор на много текстове за песни.

Споделям тук някои негови мисли и стихове…

„Има моменти, в които се чувстваме така, сякаш небето ще падне върху главите ни. Тогава цветовете на деня избледняват като стара дантела, която въпреки всичко запазва неподражаемия си чар. Животът ни е изпълнен с приливи и отливи – море, бързащо да се разбие в брега, и бряг, нямащ търпение да усети нежния допир на водата. В подобни моменти вятърът едва-едва се чува, но дава увереност, че не сме останали забравени.“

„Животът е щастие сам по себе си, да му се наслаждаваме тук и сега!“

„Има ли здраве и обич, стига ни!“

„Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат.“

„Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.“

### ###

Обичам, както никога преди.
Как бързо остаряхме, сам не зная…
Животът е така непредвидим –
възторжен миг в сърцето на безкрая.

Дочувам думи, казани след мен.
Празнувам детството, сънувам радост.
За всеки има път определен.
Какво не бих сменил за още младост!

Не се приема кротко старостта.
Обичаме, разлюбваме, копнеем…
Аз още съм дете на любовта –
живея и умирам бавно.
С нея.

### ###

От виното опитах – не горчи.
Най-хубавата питка е на мама.
Потънал в смог, сега градът мълчи.
От тази тишина по-мъдра няма.
Паричката е в задния ми джоб –
най-скъпото не струва и стотинка.
Да бъдеш здрав е символ на живот!
Останалото се побира
в снимка.

### ###

Имам нужда да бъда далече
от шума на кресливия град.
Бързат куп силуети, навлечени,
с шапки, с шалове –
черни на цвят.
Имам нужда да виждам морето.
И сега, точно в този момент,
ако само протегна ръцете си,
то се връща –
най-синьо –
за мен.

### ###

Очакваме събота, късен следобед.
Предвиждат се дъжд и валежи от сняг.
Навън е декември, в душите ни – пролет.
Да бъдем щастливи,
добре помним как!
От шумната радост на Нова година
един кратък миг – просто дъх – ни дели.
Ще мине тъгата ни, знам, ще отмине
с валежите утре.
О, нека вали!
Вървим между старите дълги тополи.
Над нас тежки облаци вече са знак,
че в събота, някъде в късен следобед,
тъгата ще бъде
зарита от сняг.

### ###

Изнизаха се дните като сън.
Едва успях с ръка да те докосна.
До нас достига детски смях отвън.
Годината ще бъде високосна.
Един единствен ден ли ни дели
от обич, невидяна и нечута?
Две фигурки от топка пластилин,
изпуснали последната минута.
Ще се извиват още ветрове
и бурите ще стават по-опасни.
Сред този звън от детски гласове
защо ни е изобщо
да пораснем?

### ###

Декември
Ужасно бързо пада вечерта.
Изплъзва се поредната година.
В една великолепна суета
ще дойде Коледа.
И ще отмине.
Застанал на ръба накрай света,
внезапно чувам как шепти сърцето:
„Най-предана остава любовта,
която си получил
от морето.“

 

Снимки: ИК „Персей“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *