Догоните и вярата им, че във Вселената на „другите земи има рогати, крилати, опашати и летящи хора…”

Астрономическите открития на жреците на африканския народ до днес будят удивление в етнографи и палеастрономи. Обяснение за тях липсва, а загадката остава жива вече стотици години.

На юг от Мали, в труднодостъпното плато Бандиагара, в непроходимите джунгли, френска експедиция, начело с етнографа Марсел Гриол и Жермен Дитерлен, открива през 1931 г. интересно племе.

Местните дотолкова спечелили интереса на учените, че те останали да се запознаят с бита, историята и митологията им чак до 1952 година. Удивително било, че това живеещо изолирано от света племе, притежавало астрономични знания от векове, които предавало от поколение на поколение. Знания, за които дори съвременната наука разполагала само с догадки…

Например, за теорията за големия взрив и разширяването на Вселената учените спорят до днес. А жреците на догоните разказвали през 1930 година, че: „В началото всемогъщият Амма, върховното божество, се намирал в голямо яйце, в центъра на което започнало да расте малко зрънце. Когато то пораснало, яйцето се пукнало и се появила Вселената”.

Едно от най-потресаващите открития на догоните обаче била информацията, че най-ярката звезда на небето се намира в съзвездието „Голямото куче” и се нарича Сириус – система от четири звезди.

Спътникът на Сириус те наричали „По”, в превод „зрънце просо”. „Тази звезда се състои от невероятно тежък, плътен метал, който всички земни същества не биха могли да преместят”, разказвали догоните на френските етнографи. „По” или „Сириус В”, както днес учените наричат спътника, астрономите са видели в началото на ХХ век!

През 1950 г. няколко астрономи изказали предположение, че Сириус има трети спътник, но били осмени от колегите си. В края на ХХ век с помощта на мощни телескопи астрономите видели третия спътник. Така те установили нещо, което племето от джунглите знаело отдавна – че Сириус е система от четири звезди – една голяма и три нейни спътника.

Звучи фантастично, нали? Кой е бил учителят на догоните? Откъде те са познавали в подробности звездното небе, като дори не са имали и най-простите прибори, за да го наблюдават?

Ако се съди по митологията им, първоизточникът на информацията са били пришълците от тази „кучешка звезда”, които са им разказали и за спътниците на Юпитер, за спираловидната структура на Млечния път, за пръстените на Сатурн и за още много други интересни неща, намиращи се горе.

Друг мит на догоните прилича изключително много на библейската история за Ной. Той обаче се е предавал обаче от уста на уста много преди на бял свят да се появи библията. Племето разказвало, че от Сириус на Земята в Африка преди хиляди години е кацнал бог Номмо – с ковчег, пълен с различни животни и растения. Да ви звучи познато?

Има и други истории, записани грижливо от етнографа Гриол.

Според една от тях „догоните разказвали за три посещения на ангела Ого, приземил се на Земята”.

Първият път Ого се разбил със своя „ковчег” в Земята. Вторият обаче построил ковчег с по-малки размери, а за тяга използвал зрънцето „по” (в превод от езика на догоните то означава „зрънце просо”, но в по-широк смисъл се има предвид най-малката частица материя или атома). С други думи вторият космически кораб бил с атомни двигатели. За това второ посещение догоните разказвали дълга история, потвърдена до голяма степен от скални рисунки, дело на предците им. По тях може да се види как излита космически кораб и след това каца. При третото идване на ангела, той претърпял инцидент.

След Ого настъпила ерата на друг „ангел” – Номмо, чиято задача била да засели Земята с хора.

Номмо построил ковчег, доста по-сложен от кораба на Ого, състоящ се от две части и 60 отделения. В тях той поставил различни животни и растения, които трябвало да се размножават на Земята. Освен тях на кораба на Номмо имало и „четири двойки близнаци, нашите осем Предци”. Те приличали на амфибии – полухора, полузмейове, с гъвкави крайници без кръвоносни съдове, червени очи и раздвоен език.
След като приближил Земята, Номмо започнал кацането. То не било много успешно, „ковчегът потънал в калта”, а дирята, която оставил, била запълнена от вода. Така се образувало езерото Деб, намиращо се до ден днешен в земите на догоните.

След като Номмо освободил само половината от животните и растенията. Останалата част от кораба се върнала обратно в Космоса. Защо останалите не са били пуснати, не е ясно.
На е факт, че според последните палеонтологични изследвания първите хора на Земята са се появили именно на черния континент.

Със Сириус е свързан и националният празник на племето.

Той е посветен на Номмо, долетял от ярката звезда. Интересна церемония се провежда на всеки 60 години – такъв е периодът от време, през който Сириус В прави пълна обиколка около Сириус А, според догоните. Тези 60 години обаче са космически и отговарят на 50 земни години… Всеки член на племето може да празнува само веднъж и това се счита за неговия единствен „небесен” рожден ден. Учените нямат обяснение за разминаването на двете цифри, но смятат, че в тях се крие някакъв смисъл за племето.

Удивително е, че колкото и примитивни да са догоните в някои отношения, в други се оказват много напред. Те отлично различават звездите (толо), планетите (толо таназе, което буквално означава „движещи се звезди” и спътниците (толо гонозе – „въртящи се звезди“).

Според племето, Вселената е населена с различни живи същества, но първи са се появили растенията. Например, семената на тиквата преди да попаднат на Земята, са „лежали в края на Млечния път и са пораснали във всички светове от Вселената”.

Догоните са убедени, че на „другите земи има рогати, крилати, опашати и летящи хора…”. Не са ли това и нашите предположения за наличието на извънземен живот?

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.