Дядо Коледа, донеси ни здраве и акъл, и човещина

Да. Коледата винаги е възможна. Самото послание на тези светли дни е човещина, доброта, раждането на нещо красиво и светло…

Иска ми се да го намерим под елхата. Но едва ли е там.

Когато една бременна жена е разнасяна между три болници и никой не иска да я приеме, Коледата е тъжна.

Когато хора умират на стълбите пред болницата, докато други си пускат селфита от ковид отделенията, Коледата е тъжна.

Когато всички се борим с едно невидимо зло цяла година, а злините всъщност са много повече и съществуват от години, Коледата е тъжна.

Протегнатите за къшей хляб ръце, тъжните очи на сирачетата, на децата, загубили мама и тате, на двойките, които не са успели да гушнат свое бебче, на възрастните хора, които не могат да съберат стотинки, за да си купят нещо по-различно от хляб, на болните, които мечтаят за дарения… Толкова много тъга, не мислите ли.

Толкова много, че Коледата изглежда почти невъзможна.  Защото доброто не копче, което да пришием на ревера на коледното си палто. Доброто е нещо, което трябва да краси реверите ни всеки ден. То е едно малко зрънце, което трябва да бъде посято във всяка душа.

И когато 75% от младежите у нас са доволни от това, което имат, пак ми е тъжно. Дали имат мечти? Дали имат стремежи? За един по-добър живот, за едно по-добро и по-смислено утре?

Надявам се. Надявам се Коледата все пак да бъде възможна. 

Все си мисля, че в този дълбок чувал на добрия старец има няколко неотворени подаръка специално за нас. И съм сигурна, че в тях се крие точно това зрънце на доброто.

Дано! Иначе няма смисъл да запалваме светлинките. По-добре да оставим всочко да потъне в мрака на безразличието.

А вие? Имате ли надежда за Коледа?