(О)позиция

Дядо Коледа, искам здраве, човешки отношения и повече любов

Да. Коледата винаги е възможна. Самото послание на тези светли дни е човещина, доброта, раждането на нещо красиво и светло…

Иска ми се да го намерим под елхата. Но едва ли е там.

Когато една бременна жена е разнасяна между три болници и никой не иска да я приеме, Коледата е тъжна.

Когато деца пребиват деца и снимат с телефоните си, Коледата е тъжна…

Когато хора губят живота си на пешеходната пътека, Коледата е тъжна…

Протегнатите за къшей хляб ръце, тъжните очи на сирачетата, на децата, загубили мама и тате, на двойките, които не са успели да гушнат свое бебче, на възрастните хора, които не могат да съберат стотинки, за да си купят нещо по-различно от хляб, на болните, които мечтаят за дарения…

Толкова много тъга, не мислите ли?

Толкова много, че Коледата изглежда почти невъзможна.

Защото доброто не е копче, което да пришием на ревера на коледното си палто. Доброто е нещо, което трябва да краси реверите ни всеки ден. То е едно малко зрънце, което трябва да бъде посято във всяка душа.

Имаме ли надежда за един по-добър живот, за едно по-добро и по-смислено утре?

Надявам се. Надявам се Коледата все пак да бъде възможна. 

Все си мисля, че в този дълбок чувал на добрия старец има няколко неотворени подаръка специално за нас. И съм сигурна, че в тях се крие точно това зрънце на доброто.

Дано! Иначе няма смисъл да запалваме светлинките. По-добре да оставим всичко да потъне в мрака на безразличието.

А вие? Имате ли надежда за Коледа?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *