БГ Личности

Джоко Росич: Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване

Джордже Мирко Росич, икономист и журналист по образование и актьор по призвание, е роден през високосната 1932 г. на 29 февруари в Крупан, Кралство Югославия, в семейството на майка българка, която е учителка, и баща сърбин, директор на местното училище. По настояване на майка му като дата на раждане на Джоко Росич е записан 28 февруари, за да има рожден ден всяка година.

На 19 години емигрира в България по политически причини и остава завинаги в нея по лични, защото се влюбва в страната ни и в българския народ. „Разбрах, че родината – това не са хората. Те се раждат и умират. Някои оставят следа, други – нищо. Родина е земята, дървета, реки, улици, къщи, черкви. Те си стоят и са много мили, те са и верни, защото не могат да бъдат покварени. Родината – това са спомените, защото човек класифицира спомените си. Има такива, които отхвърля, не иска да ги помни и успява и помни онези, които му правят атмосферата на това, което той обича“, казва актьорът в свое интервю.

Джоко Росич получава българско гражданство 2002 г., 50 години след идването си в страната.

И днес си спомняме някои от неговите мисли за живота…

„Човек се ражда и умира с гласа си, той е неговата душа.“

„Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.“

„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“

„Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват „този е никой“. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.“

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната се пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене са купища от добри хора.“

„Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.“

„Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване – когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъже без въображение.“

„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам: „Що?“ Отговарят: „Щото там е хубаво.“ Чакайте бе, хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го, което ще рече: „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави и при нас ще стане хубаво.“

„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.“

„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи!“

„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка „Човек може и с 2, и с 200“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *