Едгар Алън По: Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни

На 20 април 1841 г. е публикуван първият криминален разказ на Едгар Алън По – „Убийство на улица Морг“.

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии. И е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази.

Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр.

Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк.

На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други.

Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

„Литературата е най-благородната професия. Всъщност тя е почти единствената, достойна за един човек. За мен няма съблазън, която да ме изкара от правия път.“

„В литературата е като в закона или империята – утвърдено име е собствено имение или завладян трон“. (Писма до г-н Б.)

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“ (Преждевременното погребение)

„Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност.“ (Писма до г-н Б.)

„В дълбоко извратената човешка природа е вложена склонността да се отхвърля очевидното и действителното за сметка на далечното и невероятното.“