Ела Фицджералд: Няма значение откъде идваш – това, което е важно, е къде отиваш

На днешния ден преди 27 години от този свят завинаги си отива един от най-невероятните джаз изпълнители на ХХ век – великата Ела Фицджералд.

Ела Фицджералд е родена в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на 25 април 1917 г. Майка ѝ Темперънс работи в пералня, а баща ѝ Уилям е шофьор на камион.

Край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия кей, след жестоки болки и напълно сама, Темперансе Фицджералд ражда Ела. Местен рибар дочува виковете на новороденото. След като открива майката и бебето, рибарят им помага.

След години Темперансе ще сподели: „Ако можех тогава щях да отнема живота ѝ, за да не страда. Щях просто да пусна окървавеното ѝ тяло във водата… и край. Но не дръзнах – вярвах, вярвах, че тя няма да има моята участ – сама в родилни болки на кея.“

Ела расте в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Мадисън Авеню 2050. Баща ѝ – Уилиям Фицджералд, изоставя майка й и нея, когато е на три месеца.

Въпреки несполучливия брак, Темперансе успява да събере сили и да потърси друга опора в живота и я открива в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кокалест, смачкан от суровия живот, португалски имигрант.

Семейството се мести в Ню Йорк, а малката Ела израства на улицата. Любимата ѝ награда за послушание била да я заведат на театър, където тя се влюбва в танците.

Малко по-късно се ражда сестра ѝ, но за нещастие майка й умира. Това злощастно събитие преобръща целия свят на Ела…

Тя започва да не посещава училището, не се прибира и у дома. Често я откриват в различни нощни заведения в компания на възрастни мъже.

„Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се контролирам“.

„Вървях и непрекъснато плачех, докато дойде моментът, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше беше музиката и блясъка на нощния живот“.

Настаняват я в поправителен дом. Но тя бяга оттам след няколко месеца. И отива на улицата. Намира подкрепа в лицето на леля си, която ѝ помага да си стъпи на краката. Става кабаретна певица.

Но се съмнява в силата и красотата на гласа си.

„Мислех единствено за танците – струва ми се това е моята стихия.“

Причина за това било и отношението на посетителите в кабарето – те гласно заявявали, че не харесват пеенето й.

Но Вселената си знае работата. По време на местен конкурс, на 17 ноември в 21 часа и 15 минути, Ела излиза на сцената. Запява и залата онемява. .

„Тогава, там, на сцената на „Аполо”, щом усетих тази искрена любов на хората в залата, взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея.“

Приживе Кралицата на джаза продава над 40 мил. копия от албумите си и печели сърцата на публиката за повече от шест десетилетия, независимо от тяхната раса, пол и социална принадлежност.

Ела Фицджералд е носителка на 14 награди „Грами“, американски Национален медал за изкуство от 1987 г., Президентски медал на свободата от 1992 г.

Звезда в нейна чест е открита на холивудската „Алея на славата“ през 1960 г.

„Някой ден ще ме видите в заглавията на вестниците. Ще бъда известна”

„Няма значение откъде идваш – това, което е важно, е къде отиваш!“

“Просто не се отказвай да правиш това, което истински искаш. Ако има любов и вдъхновение, няма как да сбъркаш.”

„О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея напук, макар задушена от горист…“

„Искам да се превърна във въздух, искам да ида там горе, не при Бог, а на луната. Там е по-близо до земята. Искам да стана въздух. Въздух, който да разнася смеха на Алис и песента на птиците.“