ЖениТЕНовинки

Емили Бронте: Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато!

Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия в семейството на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца – Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират много рано.

През 1820 г., малко след раждането на Ан, семейството се премества в Хауърт. Именно тук децата откриват литературния си талант и правят първи творчески опити.

Единственият ѝ роман е „Брулени хълмове”-любима класика в англоезичната литература.

През 1844 г. Емили започва да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки. Едната озаглавява „Стихове за Гондал“ (Gondal Poems), а втората е без заглавие. През есента на 1845 г. сестра ѝ Шарлот открива тетрадките и настоява стиховете да бъдат публикувани. Емили реагира гневно на навлизането в личното ѝ пространство и първоначално отказва на предложението на сестра си. Променя решението си, когато другата сестра – Ан, също изважда на показ свои.

През 1846 г. стиховете на сестрите Бронте са издадени в сборник озаглавен „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел“. Шарлот участва в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени само два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха.

След като брат ѝ умира от туберкулоза през септември 1848 г., Емили също е поразена от опасната болест.

По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт. Днес нейният дом е превърнат в музей.

Не успява да види огромния успех, на който се радва единственият ѝ роман „Брулени хълмове”.

Представяме ви няколко любими цитата, чийто автор е Бронте:

„Не е компания, ако хората не знаят нищо и не казват нищо.“

„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“

„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“ – из „Брулени хълмове“.

„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“

„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“

„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“

„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”

„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.”

„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”

„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.”

„Ужасът ме направи жестока.”

„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.”

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“

„Ще вървя натам, накъдето ме води собствената ми природа”.

„Честните хора не крият делата си”.

„Не мога да го обясня: но сигурно ти и всеки друг има усещането, че има, или поне трябва да има, твое съществуване и след теб”.

„Благите и благодушни хора имат още по-голямо основание да бъдат себични от хората с властна природа.“

„Тиранинът тъпче робите си и те не се надигат срещу него, а тъпчат ония, които стоят под тях.“

„Всеки спомен от мъртъвци е скъп, стига да сме държали за тях приживе.“

„Коварството и насилието са нож с две остриета. Те нараняват по-тежко онези, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятел.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *