Емилия Радева: Кратък е този живот – и за творчество, и за живеене, и за добри дела

Емилия Радева е починала на 90-годишна възраст, съобщиха от театър „Българска армия“. Поклонението ще се състои на 16 май, вторник, от 13:30 ч. в Храм „Свети Седмочисленици“.

Емилия Радева е родена е на 23 май 1932 г. в град Радомир. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Боян Дановски през 1955 г.

Започва работа в Драматичния театър в Пловдив (1955-1958), а след това и в театъра на Театър на народната армия (1958). От 1959 г. е член на СБФД.

Председател е на секция „Актьори“ при СБФД (1980). Играе и в постановките на „Театър 199“ – „Първата обич“ от Станислав Друмежки, реж. Любен Карабоиков; „Нечакана среща“ от Блага Димитрова, реж. Лена Ченчева, „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев, реж. Младен Киселов; „Ана Лиа“ от Дина Коча, реж. Леонтина Ардити; „Индийското въже“ от Кирил Станчев

През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а шест години по-късно и със званието народен артист. През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“

През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.

През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а 6 години по-късно и със званието народен артист. През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“.

През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.

Ще остане в сърцата ни с ролите си в театрални поставки и игрални филми. Сред най-популярните ѝ изяви на екрана са в „Матриархат“, „Иконостасът“, „Сиромашка радост“ и сериала „Дом за нашите деца“.

„Аз съм възпитана в християнската вяра, може би, защото сме останали сираци, две сестри и един брат, и баща ми ни е въвел във вярата, за да търсим някаква утеха. Това е останало в мен и непрекъснато се моля – имам си моя молитва, която си я казвам сутрин и вечер. Вечер се моля да ми простят за грешките и благодаря, че съм изживяла деня си, а сутрин благодаря, че съм се събудила жива и се моля да имам лек ден и да са добре моите близки, приятелите. Моля се и за тези, които са пострадали, вижте какви бедствия стават. Това някак си ми дава сила и успокоение.“

„Едни от най-значимите роли съм изиграла именно със съпруга ми, например в постановката „Осъдени души“, драматизация на Христо Ганев, Асен Шопов я направи. Той играеше отец Ередия, аз бях Фани Хорн.“

„Аз съм от такъв род на хора, работливи и честни, от малка съм била по полета, учили са ме да гърля, да копая. Обичам природата и тези хора, които се занимават с природата. Моите роднини, особено по бащина линия, бяха много строги, в хубавия смисъл на думата. Почитаха традициите, да празнуваме цялата рода, да си видим и младите, и старите. Моят съпруг беше друго нещо, беше бохем.“

„Много обичам народното творчество, където любовта е наречена „сладка мъка“. Без нея няма живот. Тя може да има различни проявления, в зависимост от възрастта – привързаност, всеотдайност, постепенно изчезва началната романтика, търсенето и откриването на другия. Но човекът е глъбина, не можеш да го опознаеш.“

„И сега си мисля колко неща съм изпуснала – кратък е този живот и за творчество, и за живеене, и за добри дела, много е кратък. И за да го разбереш, е кратък.“

Цитатите са от интервю на Емилия Радева, дадено за Г.Лозанов и публикувано в „Лик“

Снимки: БТА/Театър на българската армия