Ева Кикерезова: Аз съм реалист и съм сигурна, че по-хубавото предстои

Тя е усмихната и прекрасна. Има три деца. И камерата я обича. В момента е водеща на прогнозата за времето по Канал 1, но всъщност се занимава с много повече неща, включително благотворителни проекти. Има един брак зад гърба си. И ново, щастливо семейство. За нещата от живота разговаряме с красивата Ева Кикерезова…

– Здравей, Ева! Как успяваш да задържиш усмивката си? Тя винаги озарява хората около теб?

– Не правя нищо специално, това е част от моята същност. Разбира се имам и своите по-съсредоточени моменти, но в комуникацията ми с хората, гледам винаги да им предам малко от моето настроение.

– Как се чувстваш като синоптик?

– Всъщност аз не съм синоптик. Аз съм водеща на прогнозата за времето и представям на зрителите по достъпен начин информацията, която са ни дали метеоролозите от НИМХ-БАН. От нашия екип истински синоптик е Христина Балинска, която в момента оглавява нашия отдел в БНТ и от която аз уча всичко за тази професия. Христина е една ходеща енциклопедия и е истински извор за знания.

– Времето влияе ли на настроението ти?

– Не. Не ми влияе. Не си развалям настроението лесно, заради някакви повърхностни неща. Ако нещо не е в мой интерес, не хабя енергия в лоши мисли или самосъжаление, а търся начини как да обърна нещата. Докато мисля по тези въпроси, точно тогава обикновено съм кисела, но не е задълго. А понеже е по темата, искам да ти кажа, че любимото ми време е дъждовното време…

– Сега у нас е доста горещо в политически план. Имаш ли отношение към случващото се?

– Имам лично отношение по тази тема, да и то не е от вчера и от днес. Не съм доволна от това, което виждам, че се случва с нашата страна и с нашия народ в последните години. Всъщност това са годините, в които мога да кажа, че съм станала вече осъзнат човек, който може да си позволи да прави компетентни констатации и да взима решения. Разбор за преди това не мога да правя. Тогава не съм разбирала от политика. Обаче в момента изпитвам истински срам, че толкова неквалифицирани, неавторитетни и недостойни хора представляват страната ни по целия свят, излагат ни, злепоставят ни, крадат ни безобразно през почти всички обществени поръчки и после ни замазват очите. И понеже нашата комунистическа народопсихология е някак да оставим друг да свърши работата, доскоро малко хора са се вдигали на бунт.

Сега обаче идва едно ново поколение млади хора, от което съм част и аз и които смятаме, че можем да постигнем заедно много повече и наистина да имаме достоен живот и висок стандарт, какъвто заслужаваме.

Ние сме изучени, интелигентни личности, не живели толкова много време преди ’89 и съответно необременени от негативизма на строя, под който са били родителите ни и бабите и дядовците ни. Ние носим в кръвта си свободата и желанието за отстояване на правата ни и съответно сега идва ред на нашето време. Повярвайте ни и ще живеем по-добре!

– Имаш ли проблем с БНТ да изразяваш своите политически възгледи?

– Никога, никой човек от ръководството не е дошъл при мен и не ми е намекнал дори да смекча тона или да престана да публикувам публично мнението си. Държа да подчертая – НИКОГА. А аз съм човек, който не си мълчи и при най-малкото нещо. Истината е, че съм присъствала на десетки планьорки и никога не съм чувала някой да е забранил да се кани някой гост или да се отрази някое събитие. Така че не мога да подкрепя съждения за това, че има цензура в БНТ. Чистосърдечно твърдя, че няма.

– Мислила си някога да отидеш да живееш в чужбина?

– Много съм обикаляла по света, но никъде не съм изпитвала потребност да живея, освен у нас. Мисля, че имам какво да дам на страната ми и по-скоро концентрирам енергията си в тази посока.

Извън телевизията и семейството ми се занимавам с доста социални дейности от различно естество и това ми доставя удоволствие.

Целта ми е да помогна на хората за повишаване на интелектуалния им капацитет в различни области.

 

– Преживя един развод. Как успя да се справиш с емоциите в този период?

– Успях да мина през това, като потърсих вината в себе си и приех, че Вселената има по-добър план за мен. Отказах да се страхувам от промените и се впуснах с пълна сила да живея живота си предизвикателно. Не съм търсила вина в бившия ми мъж и не позволих на себе си да вляза в ролята на жертва. Ядосах се на някои мои виждания и постъпки и предприех действия, за да си изчистя матрицата в съзнанието от това, което ми е било набивано в главата през годините. С бившия ми мъж сме в чудесни отношения и нито веднъж, докато се разделяхме, не казахме една лоша дума един към друг. Никога не сме се карали и за сина ни – как ще го възпитаваме , кога кой ще го взима и пр. Обикновено Ники е един ден при нас, един при татко си. Самият той решава.

– А сега? Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив?

– Старая се сама да си градя щастието и съм щастлива, че споделям живота си човек, с когото се чувствам добре и заедно имаме вече две деца – Елена на 4г. и Екатерина на 1,5 год. Той доста се включва и в гледането на Ники, който вече е на 10г.

– Ева се е казвала и първата жена. Как мислиш – днес светът женски ли и е или мъжки?

– Не мога да кажа точно какъв е, но мога да кажа какъв искам да бъде.

Искам светът да е изпълнен с хора, уважаващи съществуването и правата на другите хора, но спазващи и своите социални задължения.


– По-лесно ли е за една жена животът, когато е красива?

– Не мога да направя такова сравнение, защото имам само моята гледна точка. Освен това красотата е доста субективна. Аз не съм от децата, отгледани с идеята, че са красиви принцеси. По-скоро родителите ми наблегнаха на това да ме изучат. Навик ми е да уча постоянно някакви нови неща и книгите, които препрочитам с удоволствие, всъщност са старите ми учебници. Благодарение на майка ми и нейната амбиция, развих доста мои таланти, които много са ми помагали в живота и които всъщност са го улеснявали. Това, че днес изглеждам добре е преходно, а аз не мога да оставя съдбата си в ръцете на нещо толкова несигурно. Красотата ми може да си отиде, но знанията ми и уменията ми – не.

– Майка си на три деца. Как успяваш с всичко?

– Трудно. Спя по максимум 5-6 часа на денонощие, разкъсан сън. Но това е цената, която плащам за прекрасното ми семейство.

Много време отделям да съм с децата ми, да играя с тях, да ги уча на житейски уроци и да им изградя стабилна психика и физика.

Ученето, тренировките им, развиването на талантите им и това да ги приуча да не се хранят с боклуци, а с домашна храна, за мен са приоритет като тяхна майка.

– Какви са плюсовете на голямото семейство?

– Голямото семейство е уморително, но зарядът, който ти носят децата, е несравним с нищо друго. Разкошно е! Обичам всяка секунда, прекарана с тях и с мъжа ми Явор…

– Имаш ли помощ у дома?

– Вкъщи аз се грижа за домакинството ни и това ми доставя удоволствие. Обичам да готвя и го правя всяка вечер. Гледам и почти винаги да направя и някой десерт. С толкова много членове на семейството чистенето и подреждането е ежедневие и просто няма как да го делегирам на някой друг. Иначе за децата ни, когато имаме нужда от помощ, се обръщаме към родителите ни.

– Не ти ли се иска понякога да забегнеш?

– Чак да забегна – не, но определено имам нужда от почивка, а и с мъжа ми, гледаме и да отделяме малко време един на друг, без деца около нас.

– Оптимист ли си по отношение на децата тук, в България? Мислиш ли, че ще дойдат по-добри дни?

– Аз съм реалист и съм сигурна, че по-хубавото предстои. По-зле от сега просто няма как да бъде така или иначе…

– Твоите би ли ги посъветвала да напуснат родината, за да бъдат по-щастливи другаде?

– Моите деца ги уча сами да взимат решения и да ръководят съдбата си. Те са си самостоятелни хора и трябва да се водят само от своите нужди, а не от това какво аз искам или не. Където искат да живеят, с когото искат и да правят каквото искат. От мен зависи да ги отгледам и възпитам, давайки всичко най-добро, на което съм способна.

Не съм перфектна майка и правя грешки, но това е положението :))

Важно ми е да възпитам душите им на любов и уважение. Искам да изградя силни и устойчиви характери, които да оставят красива следа след себе си в този живот.

 

Снимки: личен архив, Galliano photography, Десислава Кулелиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.