Езикът на тялото: Жестовете, които се приемат различно по света
Eзикът на тялото ни помага във всекидневното общуване. Жестовете допълват онова, което искаме да изразим с думи. Но в различните страни по света едни и същи жестове могат да имат различни значения.
Често настъпва объркване при кимането с глава, за да обозначим „да“ или „не“. Поклащането на главата напред и назад в повечето европейски страни означава „да“, но у нас, в Турция и Гърция е „не“.
Усмивката, която при нас е нещо естествено, когато изразяваме добри чувства, не е еднозначен жест навсякъде. В Европа усмивката се възприема като знак за любезност и признак на добро настроение. Но в Япония хората се усмихват, когато са тъжни, гневни или объркани. В някои части на Азия усмивката се възприема като израз на ярост, чувство на безсилие, дори изразява скръб по време на траур.
При ръкостискане европейците обикновено се здрависват с една ръка. В Япония обаче това ще се изтълкува като проява на грубост. Защото там като уважение се приема ръкуването с две ръце.
Ако махнете с ръка за довиждане на китаец например, той ще тръгне веднага към вас. Защото за него това означава „Ела тук“. Но ако направите знак с ръка, който обикновено в Европа означава „Ела тук“, той ще го приеме като „Махай се!“ и ще си тръгне обиден!
В Европа ако потупате някого по гърба, това ще значи, че имате добри чувства. В Тайланд с този жест можете да си изпросите боя, защото все едно казвате нещо по адрес на майката на човека, за който се отнася. Известният жест на Чърчил във Великобритания с вдигнати два пръста във формата на латинската буква „V“ означава победа, но обърнат надолу, има вулгарно значение и е обиден жест в пределите на Албиона.
Повикате ли някого с пръст, това ще се възприеме по различен начин по света. За страни като Португалия, Испания, Япония, Латинска Америка, Индонезия и Хонконг това е знак за голяма обида.
За един от най-обидните жестове в Парагвай се счита преплитането на пръстите. След него всякакви делови преговори и приятелски разговори стават невъзможни. Това може да се случи още преди да сте разбрали къде сте сгафили.
Ако барабаните с пръсти по масата, това обикновено означава, че бързате да приключите разговора или сте вече отегчени. Но в Хонконг се възприема като одобрение. Във Филипините пък трябва да внимавате с този жест, защото означава недвусмислена покана за секс.
Категорично за липса на добро възпитание и проява на крайно лоши маниери е оригването и изпускането на газове. Но турците и германците го възприемат като нещо нормално. Даже си викат „Наздраве!“, както у нас е прието да се казва, когато някой кихне.
Плюенето и оригването в Корея се възприемат като знак, че сте харесали храната, с която са ви нагостили, колкото и това да е странно и неприемливо за нас, европейците.
