Георги Константинов: Благодарен съм на своите умни и чувствителни читатели

Георги Константинов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. 

На 22 март издателска къща „Хермес“ организира премиера на новата книга на Георги Константинов „Вечерни слънчогледи“. Ще има авторски рецитал.

Събитието е от 18,30 ч. в Мраморното фоайе на Столичната библиотека. Специално участие ще вземе бардът Румен Спасов.

Подходящо ли е времето за поезия?

– Да започнем оттам – врeмето не е особено подходящо за живеене. У нас вървят заедно политическа и икономическа криза; по света, близо до нас има война. Но никой поет не е избирал своето време. Даже, струва ми се, че в такова сложно и противоречиво време думите на действителния поет имат по-висока стойност. Особено – ако са образно-съвременни и казани от душа.

Ценим ли силата на думите?

– Има немалко обезценяване на думите днес. Включително и на поетичните. Обезсилват ги преди всичко демагогските речи на политиците, филологическите фокуси на ред хора на перото, полуграмотната чалга, общото снижение на културата у нас. Представете си – около 40 процента от младите хора трудно четат и пишат! Така че – не са чак толкова много истинските ценители на поезия у нас, но нямам усещането, думите ми са останали неразбрани и без съпричастие. Благодарен съм на своите умни и чувствителни читатели.

Какво кара перото ви да се движи?

– Движението на живота. И всички вълнения – и светли, и тъмни – които днешният противоречив живот ми доставя всекидневно. А заедно с това – възприел съм древния творчески принцип „Нито ден без черта“. Почти всекидневното ми общуване с поезията е моят втори, а може би първи, живот. Та аз имам толкова много неща да кажа! Това почти непрекъснато поетическо споделяне е не само творческа необходимост – то е и спасително за мен.

Разкажете за „Вечерни слънчогледи“…

– Книгата съдържа почти само нови стихотворения – повечето писани в последната година и половина. Затова сигурно ще забележите,че звучат силно съвременно…Разбира се – не са малко и творбите, посветени на тъй наречените „вечни“ теми: любовта, тайнствата на природата, спасителната иронична усмивка… Много ценя самото стихотворение „Вечерни слънчогледи“. А за стихотворението „Гарванът на мира“, писано през януари 22-ра година, ми казаха, че е „ясновидско“ – месец след това започна войната близо до нас.

Оптимист ли сте за бъдещето?

– Аз съм всекидневно тревожен оптимист.

Поезията е особен вид храна…

– Да, тя е необходима духовна храна, но немалко люде изобщо не се докосват до нея. Убеден съм, че хората, които общуват с поезията мислят по-дълбоко, имат по-облагородени чувства. И са просто по-добри хора.

Имате ли си любим стих…

– Да, имам любими стихове, даже цели стихотворения: „Миг като вечност“, „Обичам те дотук“, „Дърво и птица“, „Благодаря ти, че ме мразиш искрено“…Но най- често повтаряните от мен думи са всъщност личното ми мото:“Животът ми не е поезия, но поезията е мой живот“.

Кой е рефренът, който ще ви накара да се усмихнете?

– Може би трябва да цитирам част от свое сатирично стихотворение…

„Тъй човек, от грижите приведен, със властта на тиквата привиква… Затова самият той след време тиквата сменява с друга тиква“.