Гинка Станчева: Театър се прави със сърце. А да си актьор е голяма отговорност
Гинка Станчева си отиде на 90 години на 4 януари. Ще остане в сърцата ни с десетките изиграни роли, с любовта и добротата, които приживе излъчва и носи със себе си и разумния поглед към живота.
Гинка Станчева е родена на 15 юни 1932 г. в София. Тя е първата българска актриса, която през 1957 г. преминава по червения килим на фестивала в Кан.
Именно във фестивалния град филмът на Захари Жандов „Земя“ е бурно аплодиран от световния елит на седмото изкуство.
Преди да стане голяма актриса, тя е правила домашен театър в двора на дома си в София.
Искала е да стане балерина, но не са й позволили и се е посветила на киното и театъра. Завършила е ВИТИЗ със сарафовска стипендия при големия педагог проф. Стефан Сърчаджиев.
Започва кариерата си в Благоевград. Дебютира като Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, после играе Графинята в „Дванайсета нощ”, Мила във „В полите на Витоша”, Есмералда в „Парижката Света Богородица”, Жулиета в „Ромео и Жулиета”…
През 1957 г. изгрява като Цвета в „Земя“ на Захари Жандов – първият български филм, спечелил право за участие в конкурса на фестивала в Кан.
По червения килим на Лазурния бряг я аплодират заедно с Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Марина Влади, Федерико Фелини, Джулиета Мазина.
„Хората ме спираха непрекъснато за автографи и да ми изкажат любовта си. Лицето ми се мъдреше по будките, където висяха фотографии на любимите актьори. Извинете, може ли една Гинка Станчева за 16 стотинки и един Апостол Карамитев“.
Всенародна любов й носят филмите „Любимец 13” и „Специалист по всичко”, където си партнира с Апостол Карамитев.
Когато я пенсионират от Младежкия театър едва не изпада в едпресие. Но по-късно предприемачът Димитър Барбуков кани нея и други рано пенсионирани актьори да създадат частен театър „Барбуков“, където Станчева работи от 1993 до 1998 г. Изявява се и на сцената на „Възраждане“, Театър 199, пътува из страната, участва в дублажа на популярни сериали по БНТ.
През 2017 г. печели театралната награда „Икар“ за чест и достойнство. Пано с нейни отпечатъци е поставено на Стената на славата пред Театър 199.
Любовта й с актьора Пейчо Пейчев е от пръв поглед.
В интервю за БНР казва, че е родена под щастлива звезда, защото се е срещнала с големите български актьори и е играла почти във всички шекспирови пиеси.
„Когато в детските ми години дойдоха и ни съобщиха, че баща ми е убит на фронта. Беше страшно! Татко работеше в Народната банка и щом стана ясно, че е убит, шефовете му назначиха майка при тях. До този момент тя никога не бе ходила на работа. Тогава аз трябваше да поема грижите за сестра ми. От малка се научих да готвя, да чистя и да пера…“
„Преди години хората, които правехме филми, отдаваха всичко от себе си, не беше допустимо актьорите да не си знаят ролите или да закъсняват за снимки. За съжаление днес всичко се прави за пари, а това убива изкуството“.
„Играла съм с големи таланти в българското кино и театър, те оставиха в душата ми неизлечима следа“.
„Не е вярно, че актьор не може да се зарадва на успеха на свой колега“.
„Театър се прави със сърце. А да си актьор е голяма отговорност.“
Снимки: Архив БНР, БТА, БГНес
