Харуки Муриками: Когато всеки човек повярва в щастливия край, светът не би имал от какво да се страхува!

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач. Според вестник „Гардиан“ той е един от най-големите съвременни романисти. Неговите творби са преведени на общо 50 езика. Носител е на множество награди. 

Роден е на 12 януари 1949 г. в Киото. Баща му е будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи и “западният” му според критиците стил на писане.

Ето защо, когато започва работа по първата си книга “Чуй как пее вятърът”, първоначално я пише на английски. Завършва я на японски. Причината – оценява сам, че стилът му на писане на чужд език е твърде суховат, обран и само с кратки изречения.

Освен утвърден романист (“Норвежката гора”, “Кафка на плажа”, “Спутник, моя любов”, “1Q84” и други), Мураками е автор и на публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994 г. В нея събира интервюта с оцелели и с роднините на пострадали, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Работи и като преводач. Именно Мураками превежда Труман Капоти и Франсис Скот Фицджералд на японски.

Той е пристрастен към музиката и котките. Влюбва се в джаза, след като гледа концерт на “Art Blakey and the Jazz Messengers” в Кобе, където прекарва с родителите си по-голямата част от своето детство.

Притежава над 6000 плочи. Когато го питат кое място би посочил като любимо, Мураками отговаря: “Бостън, Масачузетс, защото е най-удобният и удовлетворяващ град за колекциониране на джазови плочи втора ръка.“

„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“

„Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.“

„По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.“

„Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само това, което всички мислят.“

„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.“

„Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.“

„Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.“

„Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.“

„За съжаление часовникът тиктака, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече.“

„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

„Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен.“

„Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.“

„Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.“

„Изглежда, че сърцето е скрито зад дебели кори и само няколко души могат да стигнат до него. Сигурно заради това ми е толкова трудно наистина да почувствам любовта.“

„Когато всеки човек повярва в щастливия край, светът не би имал от какво да се страхува.“

„На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда „по-нататък“ не може да съществува.“

„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“

Снимки: Инстаграм, Уикипедия