Христина Джурова: Ние създаваме реалността, в която живеем, а и „спасение дебне отвсякъде”!

Христина Джурова е една от талантливите млади театрални и кинозвезди у нас. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Атанас Атанасов през 2019 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. В биографията си вече има награда “Златен Кукерикон”. Участвала е в представленията “Любовникът от Занзибар”, “Семеен съвет”, “Сватба със закъснител”… Гледахме я в сериала “Братя”, както и в „Аз и моите жени“ по БНТ.

Здравейте, Христина, къде ви намираме в момента?

– Здравейте. Намирам се в щастлив етап от живота си. А буквално – навън, на слънце.

Как ви се отрази пандемията?

– Пандемията спря работата на всички артисти, особено на тези, които са на свободна практика. Не беше лесно и все още ситуацията не е стабилизирана. И сега постоянно падат представления, отлагат се проекти. В криза сме, никой не се заблуждава за това, всички го знаят, но се борим.

Надявам се, че ни очакват по-добри условия на труд и по-голяма необходимост от потребление на изкуство.

Аз имах късмета непосредствено след първата пандемия да имам предложения за репетиции и снимки, слава Богу. Това ме мотивира да не се откажа от тази професия и да не се наложи да започна друга, която няма нищо общо с образованието ми. Но много хора нямаха този лукс и бяха принудени да се спасяват по всевъзможни начини. Тъжно.

Как се справяте с негативните емоции в житейски план?

– Търся красивото в живота и проявленията на любовта. Въпрос на настройка на мисълта е как виждаш света около себе си.

Ние създаваме реалността, в която живеем, а и „спасение дебне отвсякъде”.

Зрителите ви познават от няколко невероятни театрални представления, както и от сериала “Братя”. Как станахте част от “Аз и моите жени”?

– Избраха ме чрез кастинг. А и вече бях работила с режисьорката на „Аз и моите жени”- Боя Харизанова, която беше и в екипа на „Братя”. Още там си паснахме като хора и като професионалисти. Благодарна съм й, че ме е видяла в тази роля. Тя е чудесен човек и творец.

Имат ли възможност актьорите у нас да избират своите роли или пазарът е твърде малък, за да се проявяват претенции?

– Пазарът е малък със сигурност, а актьорите, които завършват специализирано висше образование в България са много. Чудесно е, че толкова хора искат да се занимават с тази професия, но реализацията е много трудна и често талантът не е фактор.

За разлика от практиката на запад, ние нямаме агенти, които да се грижат за нашата професионална заетост. Нямаме платформи, в които кастингите да достигат като информация до всеки. Рядко се правят и театрални кастинги. И тези обстоятелства затрудняват реализацията на актьора.

Всичко в този бранш е препоръка, от уста на уста, познанства и до голяма степен колко си популярен. И за съжаление или не, много често всичко опира и до късмет.

Ние още в академията се надяваме, че някой директор или режисьор ще ни забележи и ще ни даде поле за изява. Да, понякога това се случва, но не можеш да разчиташ на това. Доста неясно е – изградена система и модел за реализация няма. В НАТФИЗ ни учат на професионална хигиена – да обмисляме много добре в какво да участваме, да бягаме от халтурата, да градим имидж и т.н.

Компромиси винаги се налагат, ако искаш да се изхранваш с тази професия – такива са нещата в този бизнес. Друг въпрос е обаче различният праг на допустимост на всеки актьор.

Мая близо ли е до вас като светоусещане?

– Понякога в живота си съм Мая. Тя не мисли за утрешния ден. Радва се на живота днес, не обича да планува. Каквото й хрумне, това прави. Тя самата си казва: „ Живея така, сякаш утре няма да ме има.” Но всъщност не съм този човек. Вероятно се дължи на възпитанието ми, но в по-голямата част от ежедневието си се стремя да съм отговорна – да не закъснявам, да бъда подготвена за всичко, което ми предстои… Е, и аз съм човек, правя грешки.

Но… както Мая, така и Христина се радват на природата, на музиката, на изненадите, на предизвикателствата, на приключенията. Има какво да научим една от друга.

Живеем в свят, в който любовта вече не е “докато смъртта ви раздели” – защо се случват все повече раздели, все повече отворени връзки?

– Това е сериозен въпрос. Не знам дали с моя житейски опит дотук бих могла да отговоря. Струва ми се, че светът, в който живеем и който сме създали, е крайно консуматорски във всеки един аспект. Не ти харесва сегашния ти телефон – купи си новия модел, достъпно е за всеки. Това се случва и във взаимоотношенията.

При първия проблем бягаме, защото избор има. И когато избор има, има и апетит да опиташ от всичко.

Емоционална, харизматична, затворена, материална – каква е Христина Джурова в ежедневието си?

– Ха-ха.. Как бих могла да кажа, че съм харизматична? Е, не бих могла. Мисля, че около 30-те си години ще мога да отговоря, надявам се. Сега все още търся себе си и се наслаждавам на този процес.

Четете ли материалите за себе си?

– Няма много материали за мен, аз не съм известна. Попадала съм на някои клюки, но за момента само ме забавляват.

А клюките?

– Винаги ще ги има. Част от професията.

Актьор къща храни ли?

– Случва се, но трябва да правиш много неща едновременно. Понякога колкото и да искаш, ангажиментите просто не идват при теб. Но със сигурност със сегашните заплати в театъра НЕ може да се живее. Обидно е Министерството на културата да оценява по този начин труда на артиста. Това трябва да се промени!

А любовта в живота – остава ли време за нея?

– Разбира се. Тя е двигателят на живота. Тя е вдъхновението и смисълът във всичко.

Какви са целите, които си поставяте за тази 2022-ра година?

– Не си поставям цели. Имам си мечти, които не са на всяка цена.

Осъзнах, че когато не си вкопчен в нещо, тогава то идва при теб. Пожелаваш си нещо и го пускаш във Вселената. И ако се случи… Чудесно! А ако не – не му е сега времето, не си готов или те предпазва от друго. Всичко си има причина.

 

Снимки: „Аз и моите жени“ БНТ, личен архив, Кристина Ликова

Текст: Веселина Петрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.