БГ ЛичностиНовинки

Христо Ботев: Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата

Хрѝсто Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български революционер, поет и публицист. Национален герой и един от най-видните българи от Възрожденския период.

Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Семейството има осем деца.

Днес отбелязваме 175 години от рождението на един от най-големите български революционери и будители. Живял е само 28 години, но остава завинаги в паметта и сърцата на българите по цял свят. Както с творчеството си, така и с борбата си за свобода.

Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите. Че той е „из Карлово“, както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си „Примери от турското правосъдие“.

Според някои източници Христо Ботев е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов. В нея Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Къщата е унищожена по време на Руско-турската война. Но през 40-те години на миналия век е възстановена и превърната в Национален музей „Христо Ботев“.
През 1854 година Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо Ботев тръгва на училище.

През 1858 година Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер.

През 1863 г. завършва калоферското училище. През месец октомври на същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. След това окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее и заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ (Из писмо до семейството му, 1876 г.)

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

„Но… стига ми тая награда –  да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“.

„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“ (Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.)

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“

„Носим c решето вода и мислим, че оплодотворяваме с това бащината си нива.“

„От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска.“

„Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение.“

„Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш,, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.“

Къщата-музей на Христо Ботев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *