(О)позиция

И искрено, и лично за Архангеловден: Почитаме душите на мъртвите

Днес, 8 ноември, е Архангеловден. Посветен е на св. Михаил – един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ. Символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта.

В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.

Традицията повелява да се отиде на гробищата, да се почетат починалите ни близки, онези, които вече не са този свят и много ни липсват. Да се почистят гробовете, да се запали свещ, да се оставят цвета, да се прелее с вино или вода.

В днешния забързан свят, когато много от нас живеят далеч от мястото, където са погребани близките им, е достатъчно да минете през църквата и да запалите свещ.

За мен дори е много по-важно да помним човека с добро, да говорим от време на време за него, да предаваме този спомен на поколенията, за да е живее в сърцата на поколенията.

Защото – нека си го кажем – никой не се е върнал от онзи свят да разкаже идва ли душата на задушница на гроба или не. Но всеки от нас ще бъде щастлив да знае, че когато си отиде някой ден, името му ще живее, направеното от него ще остане, а той ще има винаги място в сърцата и спомените на близките си, обични хора.

Всеки от нас рано или късно ще поеме своя път нагоре. Нека животът ни тук, долу, бъде достоен и изпълнен с доброта, любов и щъстие, за да сме сигурни, че ще ни има и след нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *