Любопитно

Имат ли смисъл: Ритуали и поверия, които владеят живота ни

В някои части на света кукумявката изпълнява желанията, сватбарите чакат черна котка да им мине път, за да донесе щастие на младите, а най-защитен е този, който носи на врата си опали.

Самият факт, че поверията не са универсално валидни, би трябвало да ни направи скептични. Въпреки това броят на хората, които вярват в тях, е наистина голям.

Не ви ли е чоглаво, че напоследък изобщо не срещаме коминочистачи и не се опитваме да ги пипнем за късмет? А минавате ли равнодушно край килим от детелини, без да си потърсите четирилистна?

Повече рационалност за някои хора означава несигурност и притеснения в по-висока степен. Постмодерното увлечение към най-различни алтернативни теории за света могат да се обяснят с това, че някои предпочитат да живеят с представата си, а не с реалността, която не разбират.

Списъците на народните поверия, съставени от етнографите, са доста дълги.

Някои са упорити и все още “валидни”

Петък е нещастен ден, а ако датата е 13, по-добре да не си подавате главата навън.
Пресече ли пътя ви черна котка, чакайте беди.
Лоши предзнаменования са счупеното огледало, както и разсипаната сол.
Да срещнеш монахиня, не е на хубаво, но ако са две – вещаят щастие, както и намерената подкова.

Когато през пролетта чуем кукувицата и преброим колко пъти е кукала, ще определим продължителността на живота, който ни остава.

Падащите звезди изпълняват желанията, които минават през ума ни в този момент.

Особени са “професионалните” суеверия например на престъпниците. Те вярват, че денят, когато за пръв път са били заловени, остава “черен” до края на “кариерата” им. Обявяват го просто за почивен ден.

От време на време се поддаваме на поверията – понякога на шега, друг път наистина.

Има и хора, които за да се спасят от бедите, извършват безброй ритуали, твърде често толкова сложни, че затормозяват нормалния живот. Защо някои носят заешки лапички за късмет, докато други приемат нещата такива, каквито дойдат и не виждат проблем в това?

Един психиатър дава следното обяснение: “Всички сме еднакви с тениски, само че едни са ушити със здрав конец, а други със слаб. По-малко издръжливите се опитват да се осигурят и предпазят по най-различни начини – с хороскопи, гадаене на карти, нумерология и поверия. Този, който не е суеверен, залага на вътрешното си убеждение и не се оставя да му влияят външните фактори. Ако някой зърне черна котка и се завърти или плюе, независимо в каква ситуация се намира, все още не става дума за сериозен проблем. Той настъпва, когато желанието да реагираме на някой импулс започне да влияе и върху нормалния живот. Предпочита ли човек да си стои вкъщи само защото на улицата среща черни котки, положението е сериозно и е необходимо лечение.”

В германския Институт за демоскопия в Аленсбах сравнили резултатите от проучванията на суеверията с данните от седемдесетте години. Стигнали до парадоксалния извод, че във време, когато науката ни помага все по-дълбоко да проникваме в “загадъчните явления”, значително се е увеличил броят на хората, които подчиняват живота си на традиционните суеверия.

Например 42 процента от анкетираните на възраст над 14 години вярват в магическата сила на четирилистната детелина, докато през 1873 г. на поляната търсели щастието си само 26 процента.

От 22 до цели 40 процента нараснал броят на хората, които вярват в силата на падащите звезди. Докато преди тридесет години срещата с коминочистач е изпълвала с надежди 23 процента от анкетираните, днес те са 36 процента.

Противоречивите знаци

Англичаните вярват, че ако черна котка ви мине път, това вещае успех, както и срещата с коминочистач. Щастлив знак в тази страна са и звуците, издавани от кукумявките, докато в други страни се смята, че вещаят смърт. Англичаните се радват, ако сова се настани в техен имот, защото ще могат да си пожелаят неща, които да се изпълнят.

Черната котка е на почит и във Франция. Там се вярва, че може да намери закопани съкровища. Просто я пускате на кръстовище и я следвате по пътя, който поеме. Съкровището няма да ви избяга.

Опалите също не носят навсякъде нещастие. Хората се украсявали с тях от древния Рим. Когато през 1831 г. излиза романът на Уолтър Скот “Анна от Герщайн”, в който опалите предизвикват трагедия, виенските бижутери изхвърлят камъните в Дунав. В Индия опалът е камък на щастието, дори единственият, който крие в себе си магическа сила и може да направи този, който го носи, повече от щастлив.

Защо да се срамуваме от ритуалните диалози със съдбата, като може би те са били на Земята преди още нашите предшественици да тръгнат на два крака?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *