БГ Личности

Йордан Йовков: Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, близо до Сливен. Той е петото от шест деца в семейството на Стефан Йовков, заможен човек, училищен настоятел, и Пена Йовкова, дъщеря на търговец, която се славела с хубостта си и веселия нрав.

Младият Йовков расте в родното си място. Живописната природа, преданията и легендите, народните песни за хайдути и разбойници се запечатват завинаги в паметта на писателя. И той ги предава в творбите си по-късно.

Още от малък Йовков се увлича по литературата, а учителят му е убеден, че някой ден ученикът му ще стане писател.

Учи в прогимназията в селото, а след това и в Котел. Гимназия завършва в София. През 1897г. семейството  се преселва в любимата на Йовков Добруджа. Баща му купува земя и домитък в крайграничното село
Чифуткьой, сега – Йовково.

Талантливият писател работи като учител по селата.

През 1902 г. завършва школата за запасни офицери в Княжево. Един семестър следва право, но след смъртта на баща си отново се връща в Добруджа и отново става учител.

Участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След Първата световна война става чиновник в Добруджа и Варна, няколко години работи в българската легация в Букурещ (Румъния).

През 1918 г. Йордан Йовков се жени за 16 години по-малката от него Деспина Колева от Добрич. Ражда им се дъщеря – Елка.

В 1927 г. Йовков се завръща в София, където работи в Дирекцията на печата. Назначен за преводач в Министерството на външните работи.

Любимото място на Йовков в София е триъгълника между Орлов мост, Цар Иван Асен II и нейните преки, защото са били близо до Борисовата градина, където писателят се е вглъбявал, седнал на пейка.

За съжаление здравословното му състояние се влошава.

През есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря.

Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит.

На 15 октомври 1937 г. Йовков умира.

Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност

Остава в литератулната ни история с невероятни разкази ,,Последна радост“, “Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, „Чифликът край границата“, сборникът „Ако можеха да говорят“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“. Негови са драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби на Йовков – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и др. езици.

Йовков първо е рисувал своите герои, а след това ги е описвал.

Символ на цялостното творчество на Йордан Йовков е бялата лястовица от разказа „По жицата“.

Писалката, с която Йовков е писал своите разкази, се пази в родната му къща в Жеравна, превърната в музей

 

###################

 „Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”

(Из „По жицата”)

#############

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“  („Албена”)

#############

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” („Албена”).

#############

„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“. („Шибил”)

#############

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората“. („Песента на колелетата”)

#############

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“  („Вълкадин говори с бога“)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *