Какво крие Гьобекли тепе, известно още като турския Стоунхендж
Гьобекли тепе в превод означава „прашният хълм”. Турският Стоунхендж продължава да озадачава учените.
Мистерия е как с примитивните каменни инструменти, намерени на обекта, хората са успели да издялат, пренесат и украсят огромните блокове, които изграждат светилището.
Гьобекли тепе е най-старата каменна религиозна сграда в света. Съвременник на първия строеж в Стоунхендж на 11 хиляди години.
Огромното светилище според някои учени е доказателство, че храмовете са възникнали преди уседналия начин на живот. И че точно свещени места като Гьобекли тепе са накарали хората да създадат първите градове и да започнат да се занимават със земеделие.
Всичко започва през октомври 1994 г., когато археологът Клаус Шмид е поканен да ръководи съвместен проект на филиала на Немския археологически институт в Истанбул и музея на град Шанлъурфа по разкриването на древно поселище. А именно Гьобекли Тепе в подножието на планините Таврос, Югоизточен Анадол (Турция).
Обектът се намира в близост до селото Йоренчик (Örencik), на 12 км североизточно от Шанлъурфа (Şanlıurfa – предишно име Урфа, древната Едеса), недалеч от сирийската граница.
Формата на невисокия хълм, издигащ се самотно в напълно равнинна местност, е почти идеален кръг. Това не остава незабелязано от археолозите още през 60-те години.
Все пак истинската му стойност им убягва. През 1963 г. американецът Питър Бенедикт смята, че това е византийско гробище и го описва така в доклад, излязъл през 1980.
При новия обстоен оглед обече тренираното око на Клаус Шмид безпогрешно определя както изкуствения характер на съоръжението, така и принадлежността му към дълбоката древност на каменния век.
Още първоначалните разкопки привеждат екипа в изумление.
Години по-късно ученият споделя: „ Това бе като свръхнова звезда. Още в мига когато видях това за пръв път, разбрах, че имам два варианта: или да си тръгна оттук и да не разказвам нищо на никого, или през остатъка от живота си да изследвам този обект.”
Избира второто и не остава разочарован.
След почти две десетилетия самоотвержена работа резултатите надминават и най-оптимистичните предвиждания- открита е най-старата цивилизация в региона на възраст най- малко 12 500 години (XI-X хил. пр. н.е.), „един от най-важните паметници в света” (както го определя уредникът към Музея в Урфа – Хасан Карабулут).
Храмът се състои се от около 20 кръгли подземни постройки, като засега само четири от тях са проучени. Прогнозата е обектът да бъде разкрит напълно след минимум 50 години – „едва сме надраскали повръхността” шегува се изследователят.
Всяка сграда е с диаметър от 10 до 30 метра и е украсена с масивни каменни колони и много рисунки и фигури. Оказва се, че той се състои от три културни слоя: в най-древния слой (слой III) Т-колоните са с височина от 3 до 5 м и тегло от 10 до 50 тона. Само за транспортирането на един среден по размер екземпляр от близката каменоломна, намираща се на 500 м от съоръжението, са били нужни координираните усилия на минимум 500 човека. А в нея има недовършени образци, достигащи размер от 6,9 до 9 м височина. Единствените сечива, открити там, са прости длета от твърд камък.
Колоните са разполагани по краищата на кръговете, както и вътре в тях. Съединявани са със стени, иззидани от необработени камъни, за да се оформят овални куполообразни постройки. Подът е покрит с гипс, покрай стените е имало ниски каменни скамейки. В центъра на всяка постройка са били поставяни статуи или тотемни стълбове на свещени животни (запазени са такива на лисици и глигани), в някои има и масивни каменни съдове („вани”), предназначени вероятно за очистителни обреди.
Човешките изображения са рядкост.
Най-атрактивни сред тях са това на обезглавен труп в обкръжение на лешояди, пируващи с останките на мъртвеца; гола женска фигура в анфас, изключително приличаща на т. нар. Venus accueillante (Приветстващата Венера), известна от находки в Северна Африка и стела с човешка глава на върха и животинско тяло в основата (открадната през 2010 г.). Върху Т-образните колони има и изображения на човешки ръце.
Горният слой – втората фаза в развитието на мегалитния комплекс (слой II) – е изграден върху частично засипаните останки от първия. Състои се от четириъгълни постройки с подове от полирани варовикови плочи, но доста по-скромни и по-бедно декорирани.
Цялата тази съвкупност от факти свидетелства, че Гьобекли Тепе е култов център, обединяващ в религиозно и социално отношение населението на обширен регион, простиращ се на стотици километри около него.
Множествата обаче са се стичали тук само няколко пъти годишно. За да честват различни празници, ловни ритуали и такива свързани с култа към предците, придружени с жертвоприношения на животни и последващото им изяждане по време на ритуални пиршества.
Епизодично са били привиквани и работници за строителни или ремонтни дейности.
Според водещи уфолози като Джордж Цоклос древният храмов комплекс е най-яркото доказателство, че извънземните са дали искрицата на човешката цивилизация!
Според него този храм е бил мястото, където „инженерите“ са създали модерния човек и са дали тласъка на организираното общество!
Структурата на комплекса и изумителните рисунки изглеждат сякаш са създадени от по-висш интелект, не от този свят.
Профилите на човешки глави и цялата структура подсказват, че това е наистина специално място!
Според Цокалос, модерният човек е продукт на „сплайсване“ /обединяване/ на гени между хора и извънземни!
Дали това, което ние виждаме днес като храм не е било древна лаборатория, където извънземните генни инженери са създали хибридното същество, което разполага с интелект по-висш от този на всички останали живи организми на планетата!?
Интелект, който му позволява да гради, да организира, да структурира – да създава цивилизация!
Възможно е, след като модерния човек е бил създаден, първите екземпляри да са мигрирали към плодородните земи на днешна България, където са доказали своя потенциал и са основали първата човешка цивилизация!
