Камелия Тодорова на 68: Аз винаги живея с усещането за любов!
Камелия Кирилова Тодорова е родена на 21 януари 1954 година в София, България. Майка ѝ Стойка Александрова Тодорова e певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, а баща й, Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза.
В детска възраст се занимава с балет и художествена гимнастика. У тях се е говорило на френски, но в юношеска възраст Камелия решава сама да започне да учи английски език. От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от Кирил – към чуждите езици, джаза и киното.
Сред най-обичаните й песни като „Да е влюбен този свят“, „Ден и нощ“, „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“, както и най-известните й изпълнения на джаз и соул музика.
Камелия Тодорова има две дъщери от Майкъл Кунстман – Мириам-Ребека и Рахел-Лилия. Мириам решава да се занимава с музикален мениджмънт, а Рахел завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене.
„Като пред най-близки приятели, ще се осмеля да споделя преживяванията си и част от премеждията на творческия ми живот – спонтанен, енергичен, ироничен и тъжен. Живот, изпълнен с много върхове и падове, но никога скучен“.
Така започва Камелия Тодорова своя моноспектакъл „Моят глас“.
„Уменията в кухнята са свързани с умения в интимния живот“. (от „Черешката на тортата“)
„Аз винаги живея с усещането за любов и за това, че съм влюбена в живота. И не мога да си представя и не искам никога да си представям спадовете в моя живот. Дори и тогава някак си избягвам, или не толкова избягвам, а просто не плача, например. Не плача, когато страдам.“
„Винаги съм казвала, че благодарение на него (на Стефан Данаилов – б.р.) си направих ролята в „Търновската царица“. Той беше моят учител. Не се съобразявах толкова с режисьора, колкото с него. Бях много щастлива. Е, бях и влюбена в него, но това няма значение. Всички бяхме влюбени.“
„Всичко става с търпение – бавно, но славно. Същото е и с живота, и с творчеството. Не можеш да тичаш по неща, които трябва да се раждат в крачка. Въпросът е да вярваш, че ще станат. Ако загубиш вярата и се откажеш, вече е друго. Ми аз още не съм се отказала“.
„Чудесно се чувствам в ролята на баба… Иначе за рождения ден си пожелавам да съм здрава, да приключи пандемията и да потръгне нашата работа. Ако не, ще помоля да ме вземете на работа в телевизията, аз съм много фотогенична.“ (в студиото на Би Ти Ви)
Снимки: Инстаграм
