Клаудия Кардинале: Бракът функционира най-добре, когато и двамата партньори остават някак неомъжени!

Клаудия Кардинале е родена на 15 април 1938 година в Тунис, като родителите ѝ са сициалианци.

На 16 години тя печели конкурс за красота, а наградата е да отиде на филмовия фестивал във Венеция. Там всички погледи се обръщат към бъдещата звезда, а продуценти и режисьори се надпреварват да й предлагат роли.

Баща ѝ е този, който я убеждава да започне кариера в киното.

Самата тя признава, че на 20 години се е превърнала в героиня от вълшебна приказка.

Клаудия Кардинале е муза на големи имена като Лукино Висконти, Федерико Фелини и Луиджи Коменчини. Участва в спечелилия „Оскар“ филм на Фредерико Фелини от 1963 година „8 1/2“.

Клаудия има зад гърба си 175 филма.

Партнирала си е с Ален Делон, Белмондо и Марчело Мастрояни.

А когато стана на 80 призна, че е предпочела да остарее естествено и мрази козметичните процедури.

Съветва младите актриси да не губят чувството си за това кои са.

„Пред камерата играеш роля, но трябва да знаеш кой си след това“, казва звездата и допълва, че вътрешната сила е най-важна.

Според признанията на Клаудия в живота й има само един мъж и това е неаполитанският режисьор Паскуале Скуитиери.

От него е дъщеря й Клаудия, кръстена на майка си.

Със Скуитиери снимат 10 филма и са заедно повече от 40 години – до смъртта му през февруари 2017 г. Това не пречи на режисьора от 2003 г. да има романтична връзка и през 2013 г. да се ожени за актрисата и певица Отавия Фуско. След смъртта му Клаудия и вдовицата играят заедно в пиеса, поставена от Скуитиери в парижки театър.

През месец октомври 2015 г. Кардинале посещава България по повод премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“ („Twice upon a time in the West“) на режисьора Борис Десподов, в който актрисата играе себе си.

По време на посещението си у нас тя получава титлата „доктор хонорис кауза“ на Националната академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Тя е 18-ата знаменитост, на която Академичният съвет на НАТФИЗ присъжда това звание.

От 1999 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

Използва известността си в служба на многобройни каузи – борбата срещу СПИН и смъртното наказание, правата на жените и хомосексуалистите, децата на Камбоджа.

„Фантастично е, че съм изживяла 100 живота, не само моя.“

„Но за да вършите този вид работа, трябва да сте много силни, в противен случай губите личността си, самоличността си.“

„Никога не съм търсила скандал или признание, за да бъда актриса. Никога не съм показвала тялото си във филми. Мистерията е много важна.“

„Именно със страст и всеотдайност ще внимавам за нуждите на жените и ще се боря неуморно за техните права“.

„Бракът функционира най-добре, когато и двамата партньори остават някак неомъжени.“