Княз Потьомкин – любимият фаворит на императрицата

В живота на Екатерина II Велика имало много управленчески успехи и много… мъже. Един от тях обаче останал в сърцето й до смъртта си.

Княз Потьомкин – „любимото мъжле” на „малката женичка” събудило любовта в душата на най-дълго управлявалия Руската империя владетел и накарал императрицата да се носи на крилата на щастието и страстта.

Екатерина II се родила като София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст във второстепенен немски княжески. Със съдействието на руската императрица Елисавета през 1744 г. тя се сгодила за Петър Фьодорович, наследник на руския престол. Заминала за Русия, приела православието и името Екатерина Алексеевна. А на 21 август 1745 г. се оженила за Петър в Санкт Петербург, след което двамата заживяли в Ораниенбаум.

Екатерина била силна жена

Стъпвайки на руска земя тя си поставила една цел – да спечели благоразположението на императрицата, мъжа си и руския народ. Без проблем успяла в последните две. За съжаление съпругът й бил доста инфантилен и в първите години на брака им между тях нямало интимност. Липсата на мъжко рамо някак естествено довела до първата й авантюра – в началото на 1750 г. тя завъртяла любов с гвардейския офицер С. В. Салтиков…

След смъртта на императрица Елисавета Петър III станал император на Русия, но с некомпетентната си политика бързо спечелил неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Екатерина, която смятала, че мъжът й иска да се разведе с нея, организирала заговор за отстраняването му. С помощта на поредния си любовник – Григорий Орлов, тя подготвила бунт на гвардията и принудила Петър да абдикира. Провъзгласила се за императрица Екатерина II. Малко по-късно Петър умрял при неясни обстоятелства…

Истински психолог по душа, Екатерина се обградила с верни помощници, не се бояла от ярките и талантливи личности.

По време на управлението й, често определяно като „Златен век”, изкуствата процъфтявали, Русия имала велики пълководци, държавници, писатели и художници. В отношенията си с поданиците императрицата била сдържана, търпелива, тактична, но и самовлюбена, и властолюбива. Т. нар. фаворитизъм, характерен за европейския дворцов живот от втората половина на XVIII в., също процъфтявал.

Екатерина бързо сменяла мъжете в леглото си.

Те обаче имали достъп само до покоите й, но не и до решенията, свързани с държавните дела. Живеела с тях по няколко години, а след това те напускали леглото й като получавали високи чинове, титли, пари и крепостни селяни. Двама от тях обаче успяли да постигнат много повече – Г.А. Потьомкин и П.В.Завадовски не само получили почести и пари, но станали и истински държавни мъже. А Потьомкин останал господар на сърцето й до смъртта си.

Богатирът и неговата любима

Още с появата си в двора Григорий Потьомкин предизвикал небивал интерес. Със своето богатирско телосложение, едно око, неугледен вид, той карал придворните с изтънчени маниери да се отдръпват от пътя му. Носел по коридорите като горещ вятър из знойна пустиня и излъчвал някаква неопределена заплаха.

Не приличал на хората от двореца и те не знаели как да се отнасят с него.

Държал се като човек, уморен от светската суета. Бил умен и можел да забавлява компанията, ако е в добро настроение. Но често изпадал в депресивни състояния и тогава не искал да вижда никого. Герой от турската война, награждаван с ордени за храброст, той не блестял нито с униформата си, нито със стойката си. И с красота не се отличавал, въпреки че няколко жени все пак станали жертва на мъжкото му могъщество. И една от тях била самата императрица.

Екатерина била във възторг от огромния, бързо сменящ настроенията си, умен Потьомкин. Собственият й мрачен дух, изведнъж засиял. Поредният фаворит успял да я преобрази. И не само. Защото тя се чувствала така, сякаш най-сетне е намерила сродната душа, която цял живот е търсила.

На 45 Екатерина се влюбила за първи път

От тази ненадейна любов благоразумието и равновесието й се изпарили, а една странна глуповата усмивка не слизала от устните й… „Когато съм с теб, забравям за всичко друго на света – писала Екатерина на своя фаворит. – Никога не съм била толкова щастлива!”.

Потьомкин от своя страна знаел как да трогне сърцето й, как да я накара да се чувства любима. Пеел й мелодични песни, а гласът му звучал меко, искрено. Възхищавал се от бялата й красота, от искрящите й очи, от руменината на лицето й. Събудил страстта й, наричал я „огнена жена”, успял да я накара да повярва, че за него тя е единствена в света.

Всъщност фаворитът бил истински влюбен в своята императрица.

Обичал нейната дързост, качество, по което двамата толкова си приличали. Обичал нейната прямота, ум, мечтите за по-добър живот и промени. Потьомкин обожавал зрялото й тяло, което търсело и давало любов. Тази нейна жажда съвпадала с неговата и те намерили взаимна утеха.

Екатерина направила много за държавата, но и много й предстояло. Опирайки се на Потьомкин, тя имала чувството, че може да постигне всичко.

Двамата обичали да се срещат в банята
Потьомкин карал Екатерина да се тресе от смях като имитирал придворните. После забавата преминавала в любовна игра, а могъщата императрица се опиянявала от изкуството на любовника си да я задоволява. Всяка нощ той я карал да стене от страст, забравяйки за властта и силата си. Двамата се срещали, разговаряли, полегнали на удобните кушетки, от време на време хапвали по нещо вкусно от подносите и отпивали от изисканите вина. Той обичал да носи кафтана си на голо, учил и Екатерина да се наслаждава на голотата си, на допира на нежната коприна до кожата, на въздуха, пропит от сластни парфюми. Учил я на безброй удоволствия.

Но заедно с удоволствията, двамата се отдавали с часове и на сериозни разговори и размишления. Водели дълги беседи, а Потьомкин изненадвал любовницата си със своята съобразителност, точност на преценките, способност да прозира главното сред множеството детайли… Естествено беседите им често завършвали в полунощ с еротични игри.

Аз съм творение твое”…
Фаворитът често изричал тези думи пред своята господарка, защото прекрасно разбирал, че постът и положението му зависят от милостта на императрицата. Но гордостта му страдала… Бил убеден, че е достоен за много велики дела. Между двамата се зародила истинска борба за надмощие – както в любовта, така и в управлението на империята. А това довело до разногласия. С времето пропастта между тях ставала все по-голяма, заради неговата неувереност и нейното нежелание да отстъпи.

Екатерина не искала война, търсела спокойствие. „Ние винаги се борим за власт, но никога за любов”, написала в дневника си императрицата.

Потьомкин обаче не обичал рутината, а да се забавлява. Две години споделял ложето на Екатерина и после започнал да се оглежда за други жени. Въпреки, че пазел в сърцето си неутолима страст по нея, въпреки, че тя си оставала неговата „малка женичка”, а той бил нейното „любимо мъжле”, той имал куп любовни забежки.

Как Екатерина приемала това? Всъщност нейната реакция била доста зряла за влюбена жена. Двамата имали споразумение, което влязло в сила през 1775 г. Тя го обявила за свой главен заместник в държавните дела, а той имал право да участва в избора на свой заместник в леглото й…

Скоро в покоите, отредени за фаворита, се настанил нов интересен обект – младият и красив поляк Петър Завадовски. Това, разбира се, не изпратило Потьомкин в забвение. Напротив, той получил нова титла.

През март 1776 г. Екатерина го обявила за княз

Така всички трябвало да се обръщат към него с „ваша светлост”… Да, мястото в покоите и леглото на императрицата било дадено на Завадовски, но Потьомкин си оставал единственият повелител и мъж на могъщата първа дама на Руската империя.

Той бил нейн съпруг, приятел, съратник, човекът, с който тя споделяла властта.

Той бил този, който давал балове, приемал видни гости, устройвал концерти и пирове. А тя не криела, че когато са разделени, скучае и страда по него…

Любовта им може би е щяла да продължи да съществува и да се развива, ако смъртта не я прекъснала. На 5 октомври 1791 г. Потьомкин починал, дакота пътувал. Бил болен, получил пристъп и минути по-късно издъхнал.

Екатерина била безутешна.

„Вчера ме удари гръм. Моят ученик, приятел, може да се каже дори идол, княз Потьомкин почина… О, Боже, мой! Сега аз наистина съм сама със себе си. Той бе човек с невероятен ум, разум и превъзходно сърце…”, написала императрицата.

През целия си живот тя търсела мъж, който да й бъде достоен партньор в любовта и държавническите дела, да споделя възгледите й за живота и бъдещето на Русия. Дали е успяла да го открие в лицето на Потьомкин? Съществуват предположения, че двамата тайно са сключили брак. Доказателства за това обаче няма. Но е факт, че нещо много силно ги е свързвало, въпреки разногласията и интригите…

Снимки: Уикипедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.