Копривщица през зимата: уют, релакс и уроци по история
Ако си търсите къде да отидете за ден-два, а защо не и за повече, препоръчвам ви Копривщица. Аз лично избрах мястото, защото първо има красива архитектура, красив планински пейзаж, има нещо, което може да бъде видяно и съответно – научено, и не на последно място – имаше добри отзиви.
За съжаление хотелчето с басейн не беше свободно, но имаше доста варианти за къщи, в които може да се отседне.
Но… да започна с пътуването. Ние предпочетохме влака, заради снежното време и желанието за пълен релакс. Пътят не е дълъг, има удобен влак, топъл, минава през малки, красиви гари и дава време за общуване.
Освен това влакът е идеалното решение, когато сте с деца – широко е, може да се става, да се разходиш, да отидеш до тоалетната, да хапнеш, да рисуваш. Вариантите са наистина много. Да не забравяме и цената – благодарение на годишните карти за отстъпка на БДЖ, нашата група – двама възрастни и едно дете – пътува от София до Копривщица за 7,40 лева – общо. Не е зле, нали?
Пристигнахме в града към 11.00 часа. Гарата е на десетина километра, но общината е подсигурила бусче, което извозва гостите до центъра. Приятно и забавно пътуване, което ние направихме с Галатион – шофьорът, който знае много, мил е и готов винаги да помогне.
Тъй като бяхме за два дни, не носехме кой знае какъв багаж, всеки бе с по една раница. Затова, в момента, в който спряхме в центъра, тръгнахме да търсим Информационния център. Там си купихме общ билет за всички музеи – 15 лева за възрастни, 6 лева – за деца и пенсионери.
След това преценихме, че заради студа е по-добре първо да хапнем по една топла супа, да си починем малко и след това да започнем с обиколката.
Първото място, в което избрахме да обядваме – беше приятно, до доста студено. Супичката все пак беше вкусна. Синът ми избра пилешка, аз хапнах шкембе – заради лютичкото, да загрея, че навън бе минус 6-7 градуса.
Починахме, пихме вода и тръгнахме на обиколка. Обектите, които влизат в обиколката на Дирекция на музеите са 6 на брой.
Това са Лютовата къща, къщата на Тодор Каблешков, къщите на Димчо Дебелянов и Любен Каравелов, Просветният център и къщата на Георги Бенковски. Чудесно поддържани, интересни като експозиции, в някои от тях имаше и аудиоистории, които можеш да слушаш, докато разглеждаш.
Към 14.00 вече бяхме премръзнали и уморени и решихме, че е подходящият момент да се настаним в къщата. Бяхме си запазили през Booking стая – „двойна делукс“ с едно двойно и едно единично легло за 85 лева – в Юруковата къща. Изненадата обаче дойде, когато открихме къщата. Собственикът го нямаше, нямаше кой да ни посрещне и настани, а стаята се оказа тъмен таван без дневна светлина, ако не броим малката капандура. Топло, чисто, да. Освен че се оказахме в нисък таван без светлина, нямаше и достатъчно мебели – нито масичка, нито стол, на който да сложим дрехи или други вещи. Две малки нощни шкафчета допълваха леглата, имаше долап с две закачалки – в стената, състоящ се от две дъски – за рафт. Първоначалното ни усещане бе за пълно разочарование.
За съжаление всичко бе резервирано и не ни се занимаваше с местене. Затова решихме да останем. Но тъй като мястото не предполагаше вариант за някакъв релакс – освен да легнеш да спиш, излязохме отново навън.
Поразходихме се още малко, а после решихме да хапнем. В Booking пишеше, че в къщата има механа, затова решихме да попитаме по телефона дали работи. Оказа се, че всъщност е кухня под наем – можете да си носите храна и да си приготвите нещо или просто да хапнете долу.
Затова седнахме в центъра.
Този път седнахме в друго заведение – механата на семеен хотел Чучура.
Прекрасно местенце. Беше топло, камината бумтеше, беше уютно, интересно като интериор и добро като обслужване. И храната беше добра. Изтощени хапнахме добре.
А после се прибрахме в стаята. Взехме душ, имаше топла вода, стаята бе наистина доста топла.
На сутринта слязохме долу в механата – кухня, където пихме кафе, има машина. Собственикът на Юруковата къща бе предложил да ни поръча мекици – по 2 лева едната. Имаше чудно сладко – боровинково, така че се възползвахме.
След това се поразходихме. И хванахме влака за София. Човекът от къщата ни свали до спирката на бусчето, че беше навалял доста сняг, а уличките са едни все стръмни, надолу. Качихме се на влакчето и се прибрахме в София.
Със сигурност отново ще посетим Копривщица. Наоколо има доста места, които си струва да бъдат видени. Може би ще го направим през пролетта или за фестивала на изкуствата, който е през юли. И със сигурност ще попитаме дали стаята не е таванска… За да няма изненади.
Хората там споделиха, че за съжаление не се прави достатъчно за развитието на туризма. Пътят е разбит, поминък няма, трудно се живее. Единственото, което става там, са картофите. Повечето местни пътуват да работят или до Пловдив, или отиват да живеят другаде. Много са емигрирали. Но има и хора, които се опитват да оцелеят и да правят нещо смислено.
Е, ние срещнахме една група – гърци. Но все пак за това прекрасно място, с тези уникални къщи, автентични, съхранили духа на времето си, може да бъде направен страхотен туристически център. Но това не е проблем само на Копривщица, а на България като цяло. Ние не умеем да продаваме историята си в туристически план, не умеем да създаваме добри туристически практики. Ние се продаваме в други аспекти…
Ноооо… Да си говорим за пътешествия.
Следващият ни маршрут вероятно ще бъде до Стрелча – заради топлата вода и прекрасен басейн, за който има добри отзиви. Разбира се, ще споделим с вас преживяването си.
Снимки и текст: Веселина Петрова
