Красивата и талантлива Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства

Яна Язова си отива от този свят на 9 юли 1974 г. Родена е на 23 май преди 110 години в град Лом като Люба Тодорова Ганчева.

Баща й Тодор Ганчев е доктор по философските науки, завършил в Цюрих, а майка й Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтен търговец от Цариград. Тя е родственица на Христо Ботев и на акад. Никола Начов – етнограф, библиограф и краевед.

Люба учи в родния Лом, Видин и Пловдив, а после – гимназия в София. Там завършва и славянска филология, а в последствие специализира в Сорбоната.

Високо образована, автор на романи, разкази, статии и чудесна поезия, драми и произведения за деца, преводачка, тя е муза на проф. Александър Балабанов.

Висока, изключително красива с лешникови очи и дълги коси, но и много талантлива, тя успява да впечатли професора, на когото носи тетрадка със свои стихове.

За нея той е всичко – меценат, любим, вдъхновител, прототип на много от героите й.

Именно той й дава псевдонима Яна Язова.

Любовната история между двамата обаче среща общественото неодобрение, заради голямата разлика във възрастта – 33 години, и семейното положение на професора. И той така и не събира никога смелост да се разведе с жена си, с която имат две вече пораснали дъщери.

Публикува стихове, разкази, статии и други материали в „Литературен глас“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“ и „Зора“, в списанията „Светулка, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др. През 1941 – 1943 г. с Н. Балабанов издават списанието за деца „Блок“.

През 1935 г. Яна Язова посещава местата, в които Александър Македонски води войни за световно господство и създава първия в нашата литература исторически роман с небългарска тематика, посветен на неговия живот.

През 1936 г. пише романа „Ана Дюлгерова“. Ана, която среща в живота си първата любов – по-възрастния от нея Б. Дионисов, възпитана от майка си в строга семейна среда, отделена от баща си, не може да се ориентира в първите си любовни стъпки и завършва трагично във водите на река Марица.

Следва романът ѝ „Капитан” от 1940 г., в който за първи път в българската литература се поставя проблемът за наркотрафика.

През 1943 г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов, който е един от директорите на радио „София”, добре образован и заможен човек. Йорданов умира през 1954 г.

Около смъртта й до днес има редица неизяснени обстоятелства. Тялото й е открито в нейния дом в края на юли. По трупа има следи от насилие, но в горещините той вече е бил полуразложен…

Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища.

„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава”.

„Безкрайното голямо и нищото си приличат”.

„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.”

„Да си оригинален не винаги значи да си свой.”

„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници”.