Крепостта Саксайуаман: дело на инките или от извънземна цивилизация?

Мнозина вярват, че това е едно от местата на планетата, заредено със силна енергия.

Казват, че не е възможно да е било построено от хора, защото никой по онова време не е притежавал технологията и познанието да го направи.

А възможността да е дело на супер развита извънземна цивилизация привлича тук много хора, които искат да се докоснат до магията му.

Храмово-крепостното съоръжение Саксайуаман се намира в южноамериканските Анди. Близо е до град Куско – бивша столица на империята на инките.

Съществуват няколко варианта на превод на името – „кралски орел”, „доволен ястреб”, „мраморната глава”…

Комплексът впечатлява още с първия поглед. Трите зигзагообразни стени, разположени една над друга и обграждащи склона, са направени от огромни каменни блокове.

Тежестта на най-големия достига 350 тона а височината му – 8,5 метра. Отдалеч приличат на огромен каменен пъзел.

Така са изрязани, че всеки един влиза перфектно в другия, за да образуват стабилна редица.

Районът е сеизмичен, а това означава, че стените наистина здраво построени, щом са устояли във времето. Отделните елементи си пасват толкова добре, че между тях не може да се пъхне дори тънък лист хартия.

Но кой е могъл да вдигне толкова големи блокове и да ги подреди по този перфектен начин?

Според официалната версия, Саксайуаман е построен през XV-XVI в. Работата започнала при император Топа Инка Юпанки или още по времето на баща му – Пачакутек Инка Юпанги. И продължила повече от половин век.

Строителството било осуетено от гражданските войни и нашествието на испанските конкистадори.

През XVI в. испанският поет Гарсиласо де ла Вега описал крепостта така: „Невъзможно е да си представите размерите и пропорциите й, докато не я видите.

А веднъж видяна и проучена, тя прави невероятно впечатление.

Човек започва да се чуди дали строителството й не е свързано с нещо дяволско, демонично, дали е била създадена от хора или от демони?”

И наистина – как толкова големи скални блокове, при това толкова много на брой, са могли да бъдат повдигнати, донесени и подредени в подобен ред?

Възможно ли е инките да са ги транспортирали и обработвали и каква технология са използвали? Те не са имали железни инструменти, с които да разбиват скалите. Нито животни, с които да ги теглят до мястото на строежа.

А и какви биха били тези животни, които могат да теглят блокове от по няколко тона?!

Съществуват различни версии.

Една от тях е свързана с легендата, че преди хиляди години мястото действително е било обитавано от представители на високоразвита цивилизация, познавала различни сложни технологии. Вероятно тя е изчезнала след война с ядрено оръжие…

В подкрепа на тези теория се посочва намиращото се наблизо езеро с правилна форма, което според мнозина се е образувало в резултат на силен взрив…

Друга теория, определяна като доста по-екзотична, твърди, че

камъните били обработвани с материал, който ги превръщал в нещо като пластелин

Той бил събиран от местен вид птици, които го „произвеждали” и използвали, за да си правят отвори в скалите и да гнездят в тях.

В някои британски медии преди години излязла статия, в която полковник Фосет разказвал, че един от инженерите в местните мини, заедно с европейци и американци, решили да ограбят няколко древни гробници. Единственото, което обаче успели да открият, бил голям глинен съд, добре запечатан. Когато успели да го отворят, вътре намерили гъста и лошо миришеща консистенция. Мъжете се скарали и разбили без да искат съда.

Тогава видели как веществото от него попива в скалите, а те се покрили с нещо, приличащо на глина. Оказало се, че когато камъкът и съдържанието на глинения съд се смесили, се образувала почти течна маса.

Подобна теория наистина звучи доста несериозно. Но дори да е вярна, остава въпросът как камъните са били донесени до мястото на строежа преди да бъдат обработени с вълшебната смес.

Интересно звучи и хипотезата на професора по геология от университета на Минесота, САЩ – Айвън Уоткинс. Според него, инките са се кланяли на бога на слънцето, с цел да придобият ценни умения от него.

Едно от тях било свързано със златото, което най-вероятно са използвали като параболично огледало. С него те усилвали действието на слънчевите лъчи и ги превръщали в

лазер, с който обработвали камъните

за строежите си. За съжаление версията на професора не е потвърдена. Както и следващата – че инките са се заселили върху останките от град, построен от представителите на извънземна цивилизация.

Днес много специалисти са на мнение, че крепостта, както и други паметници в Куско, датират от доста по-ранен период, отколкото е културата на инките.

„Това е била цивилизация, която е населявала местата преди минимум 10 хиляди години”, смята руският палеонтолог Андрей Скляров.

Редица перуански археолози и историци са съгласни с теорията, че съоръженията са съществували, а инките просто са дошли, видели са руините и са решили да останат. Тогава обаче възниква въпросът как и защо тази велика цивилизация, притежаваща технологии, които са доста по-развити дори от нашите, е изчезнала…

Повечето въпроси засега остават без отговори. Но проучванията продължават. С тях сигурно ще расте и броят на хипотезите. Един ден обаче може би ще узнаем кой стои зад тези величествени творения.