Куентин Тарантино на 60: Филмите са моята религия, а Бог е моят покровител
Куентин Тарантино навършва днес точно 60 години. Роден е в Ноксвил, но когато е на четири години, семейството му се мести в Калифорния. Той си спомня, че баба му редовно му говорела за филмите на Джон Уейн и малко по малко разпалвала страстта му към киното.
Като малък показва, че има творчески заложби и пише на майка си тъжни истории за Деня на майката. Интересът на момчето към училището е минимален, за сметка на този към киното, а единственият предмет, който го вълнува, е историята. С
След като завършва гимназия, Тарантино започва работа като разпоредител в кино. И тръгва на курсове по актьорско майсторство. По-късно работи във Video Archives и точно в този период пише сценариите за „Истински романс“ и „Убийци по рождение“. Успява да даде сценария за „Истински романс“ на Тони Скот, който го харесва и купува правата.
През 1992 г. Куентин прави режисьорския си дебют с „Глутница кучета“. Независимата продукция е толкова добра, че в Холивуд не спират да говорят за „странника“ Тарантино.
През 1994 г. излиза „Криминале“, който освен че съживява актьорската кариера на Джон Траволта, се превръща и в тотален хит. Филмът печели „Златна палма“ в Кан и е номиниран за седем награди „Оскар“. Статуетката за оригинален сценарий отива при… Куентин Тарантино.
В началото на новото хилядолетие Тарантино започва работа по „Убий Бил“, но заснема толкова много материал, че се налага да го раздели в два филма, появили се през 2003 г. и 2004 г. Следва „Бибрутално 2: Планета страх“ (2007), а две години по-късно е премиерата на „Гадни копилета“, който е номиниран за осем награди „Оскар“.
Седмият пълнометражен филм на Тарантино – уестърнът „Джанго без окови“ – излиза през 2012 г.; осмият – също уестърн, “Омразната осморка“ – през 2015 г., а деветият – „Имало едно време в Холивуд“ – през 2019 г.
Той винаги е казвал, че смята да се оттегли, след като направи своя 10-ти филм. Досега е направил 9.
Според някои кинокритици, сценарият на десетия филм на Тарантино вече е готов и носи работното заглавие The Movie Critic („Филмовият критик“).
С всеки следващ филм, който прави, Тарантино затвърждава репутацията си на гениален, ексцентричен и забележителен сценарист и режисьор. Страстта, с която върши работата си се просмуква във всеки един от проектите му.
„Филмите са моята религия, а Бог е моят покровител. Аз съм късметлия, защото мога да си позволя да не правя филми, за да плащам за басейна си. Когато правя филм, искам той да бъде всичко за мен; все едно бих умрял за него.“
„Добрите идеи оцеляват.“
„Аз не искам да предсказвам своята съдба, твърде млад съм за това.“
„Ако искаш да направиш кино – просто го направи. Не чакай дарения, не чакай идеални условия. Просто го направи.“
„Обичам всички жанрове – от спагетен уестърн до самурайско кино.“
„Хората смятат, че съдбата е това, което трябва да се случи. Всъщност съдбата е нещо, което не бива да се случва.“
„Това, че показвате характер, не означава, че имате много този от характер.“
„Харесва ми, когато цялата публика се кикоти на колики и изведнъж – бам! – всички стени са в кръв.“
„Когато правя филм не се занимавам с нищо друго. Само филмът има значение. Нямам съпруга. Нямам деца. Нищо не може да се изпречи на пътя ми… Аз взех решение сам да вървя по този път. Защото това е моето време. Това е моето време да правя филми.“
„Планът ми е да имам киносалон с малко градче или някъде другаде и да съм му управител. Аз ще бъда откачения стар кинаджия.“
